Поради международната роля, която имахме, ние се упражнявахме заедно с антитерористични групи от целия свят. Имаше вероятност, ако бъдем извикани за истинска работа, да координираме действията си с чуждестранни войски. А колкото повече сме работили заедно в миналото, толкова по-спокойни ще се чувстват стрелците един с друг и толкова по-лесно ще бъде, когато става дума за живота на заложници. Уважавах всички — британските SAS, френските GIGN, италианските GIS, норвежките плувци-воини за специални операции — всички те бяха първокласни. Но групата, с която се сближихме най-много, беше германската „Grenzschutzgruppe–9“ (GSG–9). Командваше я един гаден кучи син, бригаден генерал Улрих Вегенер. GSG–9 беше действала в Могадишу, Сомалия, където бяха спасени деветдесет и един пътници и екипажът на отвлечен самолет „Боинг 737“ на „Луфтханза“ през октомври 1977 година. През 1979 година част от групата заминала за Саудитска Арабия, където шиитските фундаменталисти взели заложници във Великата джамия в Мека. Вегенер, тогава полковник, съветвал саудитците по въпросите на тактиката, въпреки че накрая GIGN, а не GSG–9 атакували джамията.
Запознах се с Вегенер през 1979 година. Той беше дошъл във Вашингтон да инструктира Обединеното командване за антитерористичните операции и го наблюдавах, когато, изправен като струна, влезе в залата с безупречно изглеждащата си униформа на Гранични войски. Наблюдавах уверените му жестове, с които демонстрираше: „Знаех какво трябваше да се направи и го направих!“ Обединеното командване беше хипнотизирано от представянето му. Аз също. След двадесет минути слушане на Herr Oberst117 Вегенер аз бях готов да премина с маршова стъпка през тухлена стена и да се запиша в частта му. Уредих да бъда включен в списъка на гостите на един от почетните коктейли в чест на Улрих Вегенер, даден от няколко генерали, и там се запознах с един съвършено различен човек.
Този весел воин наричаше себе си Рики, а не полковник. Беше общителен и изтънчен офицер, който държеше правилно чашата си с вино и очароваше генералските съпруги дотолкова, че бяха готови да смъкнат чорапогащите си. По-късно, когато го бях убедил да посети някои от по-добрите кръчми в района на Вашингтон, открих, че обича да удря каубойските си ботуши в пода, докато слуша кънтри музика, да се шегува със себе си, да изпива подобаващи на тюлен количества бира (оплакваше се, че е твърде светла в сравнение с „der gutt schtuff in Deutschland“118), и беше леснодостъпен. Заедно прекарахме нощта в разходка из баровете от Александрия до Джорджтаун и си направихме признания в любов от пръв поглед. Накрая, когато изядохме двойни порции шунка с яйца, пържоли и изпихме по едно хубаво силно кафе, ние не само изпитвахме уважение един към друг, но и разменихме тайни ръкостискания и декодиращи пръстени. Заклехме се, че ако някога имаме възможността за сериозна връзка, ще я осъществим.
И по тази причина през месец ноември 1982 година, точно в 00,00 часа се озовах в леденостуденото Северно море, увиснал на перилото в усмърдяната от пръдни навигаторска кабина на влекача от Германските военноморски сили, на повече от тридесет мили от сушата. Гледах как шестметровите вълни се разбиваха в кърмата и шамаросваха до оглупяване моите тюлени и командосите на Рики, докато последните се опитваха да проверяват дали китоловните ни лодки, завързани за палубата, няма да бъдат отнесени във водата заедно с четиридесет и двамата щастливи войници, представляващи съвместна ударна сила на „ТЮЛЕН-група 6“ и GCG–9, тръгнала към нефтодобивна кула В/44 на петдесет и осем мили северозападно от остров Силт до датския бряг. На кулата (която щеше да стане известна като „Неприличната дума“ в памет на неприлично трудното и мъчително болезнено трасе с препятствия, което за малко не ме уби по време на тренировката по подводна диверсия) ни чакаха западногермански войници в ролята на терористи и заложници. Целта ни беше да нападнем кулата под прикритието на тъмнината, да изтрепем „терористите“ и да освободим „заложниците“.
Лесна работа, нали? Момчетата от „ТЮЛЕН-група 6“ и преди са нападали нефтодобивни кули. Тренирали бяхме в Мексиканския залив и по югоизточното крайбрежие на Тасмания, Австралия, където разработихме ефективни методи за катерене и хореографирахме най-добрите начини за превземане на огромните скелетни структури. Лесна работа? Грешите! Тази вечер я нямаше топлата вода на Мексиканския залив. Изправени бяхме не само пред леденостуден сезон, но и пред най-неприятната комбинация от вятър и вода, която съм срещал.
118
Хубавата бира в Германия (нем.) Schtuff е английска дума, изписана така, както би я изказал германец. — Б.пр.