И точно това направиха, мама му стара!
„Това е информацията от разузнаването, адмирал.“
„По дяволите! За какво ходят американски граждани да учат медицина там? На какво се учат? На магьосничество ли? Хей, а тия проклети кубинци какво правят там? Защо не знаехме нищо за тях досега? Как сме пропуснали тази информация? О, как ще се обърка уикендът ми! По дяволите, полковник, жена ми и аз сме включени в турнира за голф и няма да отида. Загазил съм го вкъщи.“
„Сър, току-що възникна и още една подробност. Според нас тези кубинци тук са задържали като заложници онези студенти там на онзи остров, ето там.“
„А кой, по дяволите, се занимава със заложниците, полковник?“
„Обединеното командване, сър. Група «Делта». «ТЮЛЕН-група 6».“
„Ами хващай шибания телефон и им се обади. О, полковник, обади се и на Морската пехота. Те се занимават с островите. Иво Джима, Гуадалканал, Окинава — знаете ги. Спомням си, че имам Група с готовност за морски десант към Морската пехота, която чака да тръгне през океана към Бейрут. Имам една страхотна идея. Нека ги отпратим надолу към Гренада и да им създадем малко работа по пътя. Нека поизцапат обувките си и да пикаят в храстите. Тогава ще бъдат готови за ония средиземноморски чалмалии.“
За един славен, щур уикенд избърсаха прахта от някакъв план, лъснаха го, избърсаха го и го промениха така, че в него да се включи и Обединеното командване, и — voilà129 — роди се нов план за бойни действия!
Но на всеки самолет „Ц–141 Старлифтър“, превозващ рейнджъри от армията на юг, на всеки команден и контролен самолет ЕЦ–130ЦЗИ, на всеки десантен кораб и бронетранспортьор от десантната група на Морската пехота, на всеки американски военен самолет, хеликоптер или кораб незабелязано се беше промъкнал един злобен гратисчия. Казваше се Мърфи и девизът му беше „закон“.
— Обединеното командване беше добре организирано и обучено за операции по спасяване на заложници. Бойните групи на Обединеното командване имаха специално оборудване, средства за поддръжка и най-важното — собствена надеждна система за комуникация.
„Мърфи: Групите на Обединеното командване не можеха да разговарят с командира на конвенционалната тактическа група или пък с Морската пехота.“
— „ТЮЛЕН–6“ имаше определена среща „въздух-вода“ близо до бреговете на Гренада с американски боен кораб на Военноморския флот.
„Мърфи: Никой не каза на пилота, че не се намира над целта, когато подаде сигнал за скок. Никой не беше казал на тюлените, че има бурни ветрове на повърхността и високи вълни. Никой не провери дали корабът се намираше на мястото си.“
Резултатът беше такъв, че четирима добре обучени членове от семейството ми „ТЮЛЕН-група 6“ се удавиха в морето. Не бяха убити по време на действие. Това, което направи смъртта им криминално престъпление, беше, че нямаха никаква възможност да убият някого. Скочиха с над четиридесет и пет килограма оборудване в морето, където дълбочината е само три метра и половина, и се удавиха. Няма справедливост на този свят. Уведомих секретаря на Военноморските сили Лемън за смъртта им. Разказах му за Боб Шамбергер, един от първите в „ТЮЛЕН–6“. Той беше старшина, ръководител и се отнасяше като истински баща към хората си. Дундуркаше бебетата им, измъкваше ги под гаранция от затвора, помагаше им да решават личните и професионални проблеми и загина заради Мърфи. Разказах му и за Кодиак, който тъкмо беше станал баща. Хлапакът беше горд като паун, че вече има очевиден наследник и бъдещ член на „ТЮЛЕН–6“. Той също загина в ръцете на Мърфи. С тях загинаха и други двама стрелци. Четирима воини от „ТЮЛЕН–6“ сега стоят на вечна стража на дъното на океана и чакат зова на тръбата, за да се приготвят за поредната война.
— Местните островни правителства бяха предварително уведомени за предстоящите действия, макар да е всеизвестна истина, че в повечето от тях от години насам са проникнали агенти на кубинското разузнаване. Синьор Мърфи дочу рано за това и го разказа на кубинците в Гренада, така че те се приготвиха да посрещнат гринговците.
— ЦРУ нямаше постоянни агенти или оперативни работници в Гренада. Но те знаеха как да постъпят. Мистър Мърфи се погрижи подготовката на тайните операции да бъде извършвана от двама ветерани от осраната операция „Пустиня–1“ — подполковник Дик Гад, който се беше пенсионирал, и полковника от Военновъздушните сили на САЩ, Боб Дътън (като и двамата по-късно ще добият още по-голяма слава като участници в скандала с иранските контри).