Тя казваше, че ще се примирява с дългите периоди, през които отсъствах от дома; аз наистина я харесвах и двамата бяхме една добра двойка. Макар и не пищна, церемонията беше хубава. След това прекарахме кратък меден месец, Кати забременя, а аз заминах на шестмесечно плаване из Средиземноморието. Типичен моряшки брак.
Второто нещо, което ми се случи, беше, че се превърнах в опитно животно. Заслужено отмъщение. Какво има в научните лаборатории? Плъхове, маймуни и жаби, нали? В такъв случай при изпитание на нова система за спасяване във въздуха има ли по-подходящо животно от водолаза-жабок-десантник?
Наричаха я системата за евакуация „Фултън Скайхук“ и аз доброволно се кандидатирах за морско свинче на ВДД — Временна Допълнителна Длъжност. (Винаги съм смятал това за съкращение от Вдървен от пиене Десантник-Доброволец). Заминах от Сейнт Томас за Панама Сити, Флорида. Системата „Скайхук“ беше създадена да спасява хора от Специалните войски или агенти на ЦРУ от тила на врага, да отвлича тайно важни личности или да отвежда (дори и упоени) вражески пленници, заловени от наши войски.
Принципът беше прост. Спасяваният нахлузва трико от здрава материя за скокове с парашут, на което има и качулка. В него са вплетени найлонови въжета, радиокабел и микрофон в качулката. Ремъците са закачени на въже с дължина от около двеста и петдесет метра, което от своя страна е прикрепено за балон, напълнен с хелий и теглен от друго въже.
Един нисколетящ самолет с рамки и прибиращи се пръти се приближава със скорост около двеста километра в час и закача въжето под балона. С помощта на експлозивен заряд въжето се заключва автоматично към макара. След това, в зависимост от типа на самолета, спасяваният човек трябва да бъде вкаран в самолета или през люк в корема, или по рампа в задната му част и следва: aloha30, bon voyage31 и sayonara32.
Системата беше изпитвана най-вече върху торби с пясък, въпреки че бяха участвали и двадесет и два лабораторни плъха — представители на фирмата и бойци от Специалните сили на армията. Аз бях първият доброволец от Военноморските сили и освен това за първи път щяха да вдигат човек без парашут за в случай на нужда. Явих се на летището в Панама Сити, облякох трикото, закопчах се, приклекнах и се загледах в приближаващия се самолет — „Груман С–2 Тракър“, — който зави и тръгна право към мен на около сто и петдесет метра височина. Мина под балона и закачи въжето, закрепено за него. Почувствах как въжето се опъва, направих крачка и половина и изведнъж… мамицата му! Какъв летящ старт направих!
Чувствах се, сякаш яздех края на огромен ластик със скорост двеста километра в час. Трябва да съм поел към шест „g“33 — изхвръкнах във въздуха като същество от рисуван филм, чиито стометрови ръце не могат да се задържат за перваза на прозореца или за клона на някое дърво.
Земята изчезна нанякъде. Въжето ме изхвърли над самолета — отидох доста над хоризонталата — и започнах да падам.
В този момент ми мина през ума, че може би трябваше да нося парашут. Искам да кажа, че през мозъка на лабораторната маймуна преминава нещо такова: „Добре, дръпнаха ме. Значи ето ме тук сега, падам по гръб и се движа със сто и осемдесет километра в час. Движа се, защото ме дърпат. Но дали въжето не се е скъсало и не се движа по инерция, преди да се размажа?“
Единственият начин да разбера какво става, беше да проверя с очите си. Направих „ножица“ като футболист и се обърнах по корем.
Страхотно! Като наклоних врата си срещу вятъра, видях самолета и въжето и разбрах, че всичко е наред. Опитах се да се обадя на екипажа, но при завъртането ми кабелът се беше скъсал и микрофонът не можеше да се използва. Затова реших да се позабавлявам.
Направих гърбица — свих раменете си напред и опънах ръце край тялото си — това се прави при свободното падане с цел изместване настрани, — изравних тялото си с горната част на самолета. Раздвижих ръцете си като кормила и открих, че мога да се местя наляво и надясно.
Започнах да правя фигури зад самолета, сякаш се намирах на водни ски, и пресичах струята на витлото отляво и отдясно. Открих, а по-късно го написах и в доклада си, че твърде драматичното активиране на крайниците ми води до турбулентни въздействия, което на нормален език ще рече, че ако се движех твърде много, започвах да се въртя, а усещането не беше особено приятно.
Ето защо прекарах следващите петнадесет минути в мързеливо местене наляво и надясно, докато екипажът се чудеше какво, по дяволите, става там отвън.
33
Мярка за претоварване при ускорение, равна на силата на земното притегляне. Тренираните пилоти издържат максимални натоварвания до 4–5g. — Б.пр.