Барет реши, че се нуждая от нов анус и затова ми пръсна задника с наказание още веднага.
След седмица заминах за Щатите.
В деня преди заминаването ми Барет ме извика в бърлогата си и ме накара да седна. Измъкна две кутии бира, отвори ги и ми подаде едната.
— Дик — каза той, — мисля, че ще се справиш. От теб ще стане добър офицер, ако не се шматкаш твърде много и ако гледаш сериозно на нещата.
— Благодаря, шефе, ще бъда сериозен.
— Зная. Ти си сериозно момче. Сериозен работник. Жилав. Това е добре. Всичко това ще ти трябва, когато се изправиш пред онези лигльовци от академията. — Отпи от бирата. — Разбира се, лигльовците от академията не разбират много от отваряне на шибания парашут на нивото на шибаната мачта, нали?
И двамата се засмяхме.
— Има едно нещо…
— Казвай, шефе.
— Виж какво — поде той, — тук научи доста работи. И ще научиш още много.
— Така ли? — запитах и поклатих глава.
— Затова искам да ми обещаеш нещо. Искам да обещаеш, че ще предаваш и на други наученото.
— Разбира се. — Не можех да разбера накъде бие.
— Чудиш се какви идиотщини ти разправям, така ли е?
— Ъхъ.
— Дик, не трябва да правиш разлика между хората, трябва да се отнасяш към тях по един и същи начин независимо дали ги срещаш за първи път или не. Трябва да им помагаш да вършат работата си. Както ти помагах аз — сега е твой ред да предаваш. Искам да ми обещаеш — завърши той и изпи бирата си.
— Дадено, шефе.
Той кимна и се подсмихна.
— Мисли за това като за Първия морски закон на Барет — защото той функционира както флотата, Дик.
По онова време бях наивен. Повярвах му. Не. Не беше точно така. Тогава флотата функционираше според закона на Ев Барет.
Глава 6
Преминах с лекота през офицерската школа в Нюпорт, Роуд Айлънд. Завърших през месец декември 1965 година като мичман втори ранг. Справях се добре не защото бях по-умен от останалите, а защото бях прекарал във Военноморските сили повече от седем години, от които над три във флотата, и знаех как работи системата. Когато инструкторите — повечето бяха висши офицери — по време на лекциите си казваха: „Отново ще срещнете този материал“, аз записвах думите им, защото знаех, че те ще се явят в контролните. Така работеха висшите офицери и аз го знаех. По време на проверки опъвах леглото си така, че монета от пет цента да може да отскочи на тридесет сантиметра от горния чаршаф, а стаята ми беше излъскана така, както и подметките на обувките ми (неслучайно бях Идиота). При строевите подготовки марширувах, сякаш бях член на параден взвод. Когато стреляхме, улучвах непрекъснати серии от десетки.
Разбрах от самото начало, че никой от офицерите, които ни обучаваха, караха да маршируваме, тормозеха и инспектираха, не може да ме стресне толкова, колкото бях стреснат през адската седмица по време на обучението си по подводна диверсия. Ето защо си вършех работата, приемах всичките задачи, които ми възлагаха, изпълнявах ги безропотно и се мотаех из училището, сякаш то беше някакъв летен лагер. Момчетата от флотата бяха прави — ОШ наистина беше Омазване до Шията.
Всъщност, ако ролята на Ричард Гиър във филма „Офицер и джентълмен“ беше да играе водолаз десантник, той щеше да почиства будилника на Лу Госет41 още в края на първия ден. Водолазите десантници кльопат строевите сержанти за мезе. Освен това те знаят как да понасят тормоза и да вършат работата си, без да се оплакват.
Когато ме избраха за секционен ръководител, тогава това означаваше батальонен командир на моя клас, взех присърце закона на Ев Барет. Помагах на слабаците от класа по време на физическото обучение; показвах на книжните червеи как работят оръжията и учех онези, чиито оценки бяха ниски, да внимават за ключовите думи „Отново ще срещнете този материал“, преди да запишат каквото и да било. Сто процента от секцията ми завърши училището. Другите имаха доста голям брой отпаднали, а в една секция дори се стигна и до самоубийство. При завършването наред с нашивките си бившият моряк Идиот получи и наградата за водене на клас. Съпругата ми, Кейти, бременна с второто ни дете, се гордееше с мен.
След офицерската школа бях разпределен на малък миноносец, наречен „Джоузеф К. Таусиг“, като снайперист, или инженер офицер, чието царство беше котелното отделение. Аз бях първият офицер на борда на „Таусиг“, който извършваше самостоятелни прегледи на корпуса на кораба и който — облечен в зелените униформени дрехи — пълзеше из цялата котелна и двигателна система, преди да подпише за каквато и да е свършена работа.