— Дик, ти пак започваш. — Протегна ръка, взе цигара, запали я и издуха дима към мен. — Вече си загазил.
— Moi?48
— Oui, toi, mon petit phoc.49
Какво, по дяволите, ми плещеше?
— Какво съм направил? — Наистина не се сещах.
Уитъм остави цигарата си, взе чаша кафе, постави я обратно на сандъчето за патрони, което му служеше за масичка, и отново вдигна марлборото.
— Думите Ханк и Мъстин говорят ли ти нещо?
— А, значи…
Уитъм разтърка с раздразнение твърдия си рус мустак.
— Недей да ми обясняваш. Тоя можеше да те прати на военен съд. Старши офицер е. Има връзки във Вашингтон. Завършил е академията. И не е лош човек. Всъщност, мичман Идиот, ако не се беше запознал с него така, че той да иска да ти откъсне топките и да ги окачи на пилона за знамето, Мъстин можеше да ти бъде много полезен.
— Слушам, сър.
— Не ми пробутвай и тези конски фъшкии, Дик. Като казвам, че може да ти бъде от помощ, говоря сериозно. Ханк подписва оперативните планове.
— Е, и? Голяма работа.
— Ти си най-арогантният кучи син, когото съм срещал. — Уитъм си дръпна от цигарата. — Слушай много внимателно, Дик. Това е човекът, който реши тук да дойдат тюлени.
— Но той не е тюлен, сър. Той е някакъв тъпак, завършил академията, който се опита да ми обясни: „Когато срещнеш враг, трябва да ме питаш «Може ли?», преди да изстреляш дори един патрон.“
— Не ти е казал такова нещо.
— Така го разбирам аз.
— В зона с неограничена стрелба можеш да действаш, без да се допитваш до никого. Изкарваш командира по провинциите от леглото му, за да ти разреши въздушна подкрепа, и даваш позивната на поделение 116, на което аз съм командир. И ми казваш, че Ханк Мъстин е задник, защото е разтревожен. Майната му на него — аз съм разтревожен, Дик.
— Е, може би снощи се поразгорещих малко.
— Слушай ме. Въздържай се, въздържай се, въздържай се! Обикаляй наоколо и опитай както снощи да кажеш на още няколко майори, че трябва да идат на майната си, и те ще те изпратят оттук в белезници.
— Окей. Разбрано. Ще се подчиня.
Уитъм поклати глава.
— Добре. — Замълча, сръбна малко кафе и продължи: — Всъщност, Дик, нещата тук трябва да имат някакъв порядък.
— Съгласен съм. Но ми се струва, че тук се гледа твърде условно на нещата. Управляваш лодките и слушаш какво казват началниците. От това следва, че Чарли знае какво ще направим, защото я караме като по книга.
— Е, и?
— Време е за нова книга — нещо, което още не е чел.
— Имаме нова книга — каза Уитъм. — Ханк Мъстин я е написал. Тюлените ще подкрепят речните операции и…
— Шкипере, ние сме тези, които трябва да имат свой план. За него тюлените са помощни групи. Майната му, Ханк Мъстин може да е страхотен човек, но това, което е измислил, е плод на традиционно, академично, смотано мислене. За бога, шкипере, тюлените са нетрадиционни. Искам да кажа, че не работим по книга. — Изчаках да сръбне от кафето си. — Не съм дошъл тук, за да чакам Чарли да ме намери. Искам да го изритам от собствената му земя. Това е нетрадиционно.
— И това, което направи снощи ли?
— А-а, снощното беше само репетиция. Исках момчетата да потренират, преди сериозно да се захванем за работа.
— Ще ти кажа нещо, Дик — въздъхна Уитъм. — Тук няма репетиции и практика. Всеки проклет ден всичко е наистина. Ако искаш да изразходваш мунициите ми за четири часа, доведи ми виетнамец пленник или някакви сведения, или нещо, което ще мога да използвам.
Имаше право, дявол да го вземе. Имаше.
Тонът му поомекна:
— Поне удари ли нещо там?
— Ако на оня остров е имало нещо, то не се движеше, след като приключихме. Прибрахме се сухи. Не ни беше останал нито куршум — дори и в автоматите.
— Хей, ти наистина изглеждаш така, сякаш си свикнал да си играеш с огъня. — Отново поклати глава и продължи: — Виж какво, стой далеч от Ханк Мъстин за няколко седмици. Аз ще изгладя нещата и накрая ще станете приятели. Но, Господи! Що за начало.
Спусна очилата си и шапката с дълга козирка и вдигна книгата си.
— Свободен си, мичман Идиот.
Глава 8
След малката ми лудория група „Браво“ не влезе в действие в продължение на седмица. Аз бях младшият офицер и лейтенантите решиха, че бойните патрули трябва да бъдат разпределяни по старшинството. Група „Браво“ трябваше да чака последна. Най-накрая, след затишието, което ни се стори безкрайно, дойде и нашият ред.
Бях получил някои данни за действията на виетнамците около брода Джулиет в близост до острова, където бяхме пробвали огневата си мощ. Сега „Браво“ отново щеше да опита късмета си на това място — както се надявах, в бой лице в лице с мистър Чарли.
49
Да, ти, моя малка курвичке (фр.). Думата phoc е вулгарна, a phoque означава тюлен на френски. — Б.пр.