Пиенето беше важен елемент от процеса на сплотяване. То беше повече от едно безцелно пируване на мъжкари или наливане на колежанчета. Винаги съм вярвал на фразата in vino veritas56. Пет или шест часа яко пиене след дванадесет часа тежки обучения ми позволяваше да разбера как ще действат момчетата, когато са съсипани, почти неконтролируеми и шантави — и как ще се справят на следващата сутрин, когато имат адско главоболие и кръвясали очи, но въпреки това трябваше да преплуват шест или седем мили, да тичат десет или да стрелят, за да защитят квалификацията си. Всъщност за един човек може да се разбере много по това как носи пиене.
Времето в баровете даваше тласък на общуването ни. Колкото повече пиеха заедно, колкото повече подкрепяха гърбовете си и се биеха с останалите, толкова повече се сплотяваха. Никога не съм вярвал, че човек трябва да пие, за да докаже себе си, но вярвам, че такава малка и споена единица като взвод тюлени трябва да пие редовно — дори всяка вечер, — за да постигне онова сплотяване, което се развива само след затварянето на баровете. Тази уникална форма за развиване на единството на групата беше успешна. Към края на месец ноември разполагах с четиринадесет яки копелета, които биха — и го правеха — пили урината си, които биха — в това бях напълно сигурен — ловували и убивали не по-зле от най-добрите в занаята.
Групата, която в началото на месец декември 1967 година се отправи на двуседмична одисея, завършваща в Бин Туй, Република Виетнам, беше първокласна. Спряхме за няколко дни отдих и развлечения в Калифорния, а когато тръгнахме към Тихуана за двудневно пиене и повечето от хората ми избраха да се върнат в Щатите, промъквайки се през границата вместо по нормалния път през граничните пунктове, разбрах, че взводът е добре подготвен.
Моят заместник беше младши лейтенант Франк Г. Бойс, известен като Горди — страхотен кибритлия. Горди беше истински звяр: арогантен, свиреп, свадлив, устат — всичко, което харесвам в един човек. Беше офицер от запаса, по-млад от мен и произлизаше от богат род от Нова Англия — баща му беше приятел на Елсуърт Банкър — високия, белокос и аристократичен посланик на САЩ във Виетнам. Но Горди не се притесняваше от това, че е потомък на богат род. Всъщност беше толкова шантав, че стигаше до ексцентричности. Той не пиеше, но можеше да се освини напълно от чешмяна вода или кока-кола, както ако изпие цяло буре с бира. Той беше едно непоправимо шоу на два крака.
След него беше Хари Хъмфриз. Хари беше сънародник от Ню Джърси — едър, чернокос тип с ирландска кръв, който обичаше да се бие. Беше висок метър и осемдесет и тежеше деветдесет килограма. Най-хубавото му качество беше, че изобщо не слушаше заповеди. Родителите му бяха заможни ирландци и той беше завършил колежа „Рутгърс“. Но тъй като колежанският живот не му беше осигурил достатъчно развлечения, той се записа във Военноморския флот и премина обучение по подводна диверсия. Когато се запознах с него за пръв път, той беше в Четвърти взвод на Група за подводна диверсия 22. Когато аз приключих първото си пътуване из Виетнам и се прибрах у дома, срокът на Хари беше изтекъл. Той се беше върнал обратно в Ню Джърси и беше насилствено заврян от майка си в бизнеса на семейството — преработка на мазнини. За мен топенето на сланина си беше чисто пилеене на истинските му таланти.
И все пак условията, в които се разпиляваше, бяха разкошни. Заменил беше жилището на редника със семейния двор на родителите си — един квадратен район от Ню Джърси, ограден с триметрова стена. Вътре, зад вратите от ковано желязо — като имота от филма „Кръстникът“, — имаше седем почти еднакви къщи от червени тухли. Бяха дали една на Хари и той живееше в нея с жена си Пат, бивша манекенка, която беше срещнал в Сейнт Томас, и с малкото си дете. Хубаво място.
Джърси Сити не е много далече от Ню Брунсуик и по време на едно пътуване до родителите на жена ми се отбих в имението на семейство Хъмфриз. Хари и аз излязохме да пием по две студени бири и споделихме някои новини за себе си.
След няколкото бири Хари ми каза, че му е доскучало да обработва сланина и лой.
— Ще ми се да си бях останал в групите, Дик. Сега щяха да са ме изпратили във Виетнам като теб.
Аз го давах тежко. Разказах на Хари колко интересно е било първото ми пребиваване там. Обясних му какво е правила група „Браво“ и какви игри сме играли.
— И ще се връщам пак. Със собствен взвод.
— Сериозно ли? Това е страхотно, Дик!
— Страхотно ли? По дяволите, Хари, ще е цяла ваканция. Вълнение, развлечение, живот в калта, ще стрелят по нас, ще стреляме по теснооките. Готини наркотици.