Както става при всяка гражданска война, имаше разпръснати семейства и по географски, и по идеологически зони. Затова беше напълно възможно да има офицер от Арвин, биещ се срещу виетконгски воин, който е негов братовчед, чичо или дори брат. Често се срещаха хора от враждуващите войски, които са израснали заедно и които се уведомяваха преди провеждането на някоя операция.
— Това, което става — каза той, — е, че Чарли започва операция, Марвин излиза, за да го пречука, пада голяма стрелба, но никой не е улучен. След това и двамата се прибират у дома, за да спят през нощта. Честно казано, Марчинко, това намирисва.
— А лъскавият полковник?
— Какво той?
— Ами не…
— Мамицата му, Марчинко, та той не е излизал от проклетото поделение в продължение на няколко седмици. Събираме сведения, даваме му ги, а той седи и ги чете, докато стане твърде късно да се направи каквото и да е. След това изпраща символичен брой войници. По-лош е от проклетите виетконгци.
Мнението на Дикс беше потвърдено от Уести.
— Това нещастно копеле не си е мръднало пръста, за да ни помага, откакто сме тук — каза той с провлачения си акцент на луизианец.
Мъжът от ЦРУ попи червеното си кръгло лице със синята кърпа за глава, която държеше в задния си джоб.
— Абсолютно безнадеждни задници — каза той, като посочи с нос към поделението на полковника. Харесвах Уести. Той беше от Специалните сили, бавноподвижен офицер на около четиридесет и пет години и обичаше да пие „Джак Даниелс“68. По всяка вероятност беше майор, нает от Ленгли.69 Беше се отказал да лази по корем из джунглата и прекарваше времето си седнал на люлеещия стол в Белия дом, като се съгласяваше да остави цялото действие на Дрю.
По време на вечерята, приготвена по рецепта на нунгите, от която се изпотихме като свини, Дрю и Уести ни разказаха набързо за положението на границата с Камбоджа.
— Знай само, че извън града — каза той — виетконгците притежават всичко. Създали са голям център за обучение в Камбоджа. Имат и линия за доставки, минаваща през Седемте планини на югозапад от Чау Док, а след това право на юг към Делтата.
— Много добре наблюдаваш Чарли — отбеляза Горди.
— Имаме добро разузнаване — кимна Дрю. — Проблемът е, че с него не можем да правим нищо. — Изгълта бирата си, отвори друга и отпи една голяма глътка. — Нунгите не могат да излизат всеки ден. А полковникът е шубелия.
Вдигнах бирата си към агента на ЦРУ.
— Ние със сигурност бихме искали да поработим с вас. По дяволите, Уести, ти имаш разузнаване, аз имам зверове. Изглежда, че ще можем да въртим хубав бизнес.
Уести взе с клечките парче червена тайландска чушка, сдъвка го, избърса челото си със синята кърпа за глава, която използваше като кърпичка, и отпи от бирата си.
— Мама му стара, Марчинко. Ако искаш да стреляш теснооки, просто иди и го направи. Точно сега никой не ги притеснява.
На следващата сутрин се свързах по радиото с моите морски вълци и се върнахме в Бин Туй. Веднага щом пристигнах, уредих да бъдат изпратени два патрулни катера нагоре по Басак до Чау Док. След като поговорих с шефовете, уредих да натоварят хубави военноморски стекове и муниции, както и великолепна цивилна бира. След това направих посещение от светски характер на ескадрилата хеликоптери в съседство с нас и им казах, че сме разбрали за открития ловен сезон за виетконгци при Чау Док. Това развесели пилотите и те ни обещаха въздушна подкрепа винаги, когато имаме нужда.
Проведохме още два патрула извън Бин Туй, докато купищата документи за изпращането на патрулните катери се размесваха, сечаха и раздаваха като тестета с карти. Най-после на 28 януари подадох един доклад от типа „Ако няма друго нареждане“ до Ханк Мъстин и отидохме на лов.
Вечерта на 31 — навечерието на Тет70 — тръгнахме от Чау Док. Трябваше да поставим подслушвателен пост над канала Вин Те на около петстотин метра северно от града. Каналът се намираше само на двеста метра от границата с Камбоджа и беше успореден на нея в продължение на километри. Ако седим тук, ще бъдем изкушение за виетконгците, а ако решат да ни разкарат, ще ги наритаме до посиране.
Лъскавият полковник — бях започнал да го наричам Лайнения полковник — ми беше заповядал да представя огневи план, какъвто никога в живота си не бях подавал преди патрул. В основни линии огневият план би му дал координатите на местоположението ни върху картата, за да мога да повикам артилерийска подкрепа в случай, че се нуждая от такава. Огневи план може и да върши работа, ако се препъвате из джунглата с една дивизия. Но на тюлените не им трябва масивна артилерийска подкрепа от огнева база, отдалечена на двадесет мили. Тюлените си носят необходимата огнева мощ, а ако имат нужда от повече, могат да поискат стрелба с минохвъргачките на безоткатните лодки или безоткатните оръдия и картечниците на патрулните катери.