Видях съвсем ясно един от тях и го покосих. Той падна, за да бъде заменен от нови трима. Покосих и тях, отскочих от насрещния огън и продължих да се движа.
Коня приклекна на един крак и стреля с една от ракетохвъргачките си. Оставаха само две. Ришър извика за нова лента за картечницата си. Нямаше друга лента. Хари Хъмфриз изрева, че са му останали само последните три пълнителя за неговия автомат „Калашников“.
Той не беше единствен. На всички ни се свършваха патроните. Ако патрулният катер подминеше мястото за изтеглянето ни, щяхме да бъдем направени на хамбургер.
Дени Дрейди ни водеше през минираното поле на бегом. Следвахме го по петите и се молехме. Молбите ни трябва да са били чути, защото не попаднахме на мина. Може би някой виетконгски кучи син ще се взриви, докато ни преследват.
Профучахме през пресушените оризища, като се привеждахме в канавките. Клончетата, които по-рано бяхме избягвали, сега се бяха превърнали в остри оръжия, които се забиваха в лицата ни. Лианите се превърнаха в препъващи телове. Дупките на разни животинки чакаха, за да счупим в тях глезените си.
Нещата не се развиваха според плана ми. Съвсем изтощени достигнахме брега, а десетки виетконгци продължаваха да ни преследват.
Патрулните катери ни чакаха точно където трябваше и бяха насочили носове към брега. Двойните им 50-калиброви оръдия и минохвъргачки ни осигуряваха прикритие, докато се катерехме над перилата. Изтеглиха се в течението на реката, дадоха газ на двигателите и подобно на мотоциклети, изправени на задни гуми, отпрашиха по средата на реката.
Преброих хората си и се сгромолясах в кабината. Над мен се разнасяше прекрасният мирис на кордит, докато екипажът обсипваше брега с куршуми. Джек увеличи скоростта и катерът полетя на юг в нощта. От брега виждах трасиращи куршуми, идващи към нас, но скоро се отдалечихме от обхвата им.
Изправих се и тупнах командира по рамото.
— Благодаря, че ни спаси живота, Джек.
— Няма нищо. Но още не сме свършили, Дик.
— Какво има?
— Чау Док. Превземат ги. Виетконгците предприеха голяма атака срещу града, като мислят, че всички ще са неподготвени поради примирието за Тет.
— Няма майтап?
— Няма майтап, сър. И знаеш ли какво още става? Оня посран, нещастен гъз, полковникът, държи всичките си хора в поделението. Уести и Дрю изпитват някои сериозни проблеми. Имат нужда от нас.
— В такъв случай карай у дома, Джеймс71. И не се притеснявай за светофарите.
Глава 12
Стигнахме в Чау Док точно в полунощ, но не слязохме на земята до разсъмване. Не познавах добре града и освен това не можехме да различаваме добрите от лошите без предварителна информация. Вкочанени от студ, клечахме и се вслушвахме в стрелбата. Малко преди шест часа Джек насочи носа на катера към брега и спря пред широки стъпала. Прескочихме през перилата и се озовахме до площада, намиращ се на около четвърт миля от Белия дом.
Стреляше се доста. Отбягвахме рикоширащите куршуми и избухвания на мини и тичахме с манерки, подскачащи върху задниците ни, към поделението на Специалните сили. Вмъкнах се в Центъра за тактически операции, за да разбера какво, по дяволите, става.
Един изтощен майор от Специалните войски, облечен с безупречна бойна униформа, ми разказа набързо какво става. Положението било напрегнато — виетконгците (броят им не бил известен) превзели по-голямата част от града. Някъде цивилни хора били хванати в капан.
Получих много полезна информация, няма що! Накрая ми каза и нещо приятно: заговорнически ми прошепна, че Лайнения полковник бил пиян. Затворил се в радиостаята и слушал разговори по радиото. Но тъй като на практика все още е командир, наредил никакви войски на САЩ да не предприемат действия извън поделението и майорът се подчиняваше на тази заповед с удоволствие.
Свързах се по радиото с Уести:
— Тук нещата са доста шибани.
— Зная. Колко души са с теб?
— Единадесет.
— Чудесно. Аз ще изкарам тридесет и шестте си нунги в южния край на града. Вие хванете северната част. Ще върнем виетконгците там, откъдето са дошли.
— Разбрано. Имаш ли патрони?
— Колкото искаш.
— А можеш ли да осигуриш медицинска евакуация?
— Ако трябва.
— Какво ще правим с полковник Лайно? — попитах.
— Майната му — изсумтя Уести. — Лично ще убия тоя кучи син, след като всичко това свърши.
— Аз съм си го заплюл първи.
Уести се засмя. По радиото гласът му имаше металически оттенък.
— Има още един проблем — каза той.
— Какъв?
— Трима американци, цивилни — медицинска сестра и две учителки, — притиснати на две пресечки по-надолу от вас.