Погледна ме небрежно и ми обясни с аристократичния си напевен бас как стоят нещата. Първо: комунистическите сили на червените кхмери контролирали провинцията, така че всичките доставки на правителството, от ориза до куршумите, идвали по реката. Второ: човекът, на чието място идвах, бил окей, но не направил много, за да се подобри ситуацията. Трето: положението било просто — Военноморските сили на кхмерите били до голяма степен неефикасни при спирането на атаките на червените кхмери над снабдителните конвои, които вървят нагоре по реката от Южнокитайското море. Четвърто: през последните шест месеца терористичните бомбени нападения в Пном Пен бяха два пъти повече, но това в никакъв случай не влияеше много положително на обществения морал.
— Друго?
— Да, майоре — намерете решение.
„Тъй вярно и вървете на майната си, сър“ — помислих си аз, но прехапах езика си и казах:
— Е, ще опитам, сър.
Харесвах Ендърс. Не беше слабохарактерен нагаждач като писарушките от Държавния департамент, огъващи се при най-нищожен намек за заплаха. Ендърс никога не бягаше от евентуална схватка. Разбираше необходимостта от тайни операции и нетрадиционни бойни действия. Непрекъснато натискаше камбоджанците, за да ги накара да се приготвят и да нанесат решителен удар на червените кхмери.
Да намеря решение ли? Окей. Изработих си тактика още в началото. Ставах преди пет часа, отивах до щаба на Военноморските сили на Камбоджа и получавах новините от разузнаването за операциите от предишния ден, както и изгледите за текущите операции. След това към седем и тридесет тръгвах за посолството, вземах си кафе и отивах да докладвам на Ендърс. След това се връщах у дома, работех в продължение на около час, почиствах и се отправях към щаба, където прекарвах цял ден в гледане и слушане, или пък отивах по реката с някой патрул. Рано привечер се прибирах във вилата си, за да вечерям, да преспя около час, а след това, към десет часа, се връщах в щаба, за да наблюдавам как се оправят с нощните операции. Ако камбоджанците провеждаха операция, което ставаше преди всичко нощем, отивах заедно с екипажите, за да видя как се справят. Спях у дома от три до четири часа, ставах, преобличах се и се връщах отново в щаба на кхмерите към пет часа. Прекарах общо 396 дни в Пном Пен. От тях 291 в бойни действия.
Независимо от трудното ми начало с командващия военноморските операции се разбирах с шефа на бойните операции — Ким Симанх, енергичен офицер от Военноморските сили, който говореше добре английски и ми осигуряваше свободен достъп до щаба му. Дори командващият военноморските операции — така всички наричаха бригаден генерал Вонг Саренди, — след като ме наблюдаваше как идвам и си отивам в продължение на три седмици, внезапно реши, че може да говори английски. Един ден дойде при мен, прегърна ме и от този момент нямаше нищо, което да поискам от камбоджанците и да не го получа.
Превърнах се в сътрудник на кхмерите. Започнах да се возя на патрулните катери, съпровождащи конвоите, и показвах на младшите кхмерски офицери — наричах ги норки от Marine Nationale Khmer77 — как да предприемат офанзивни действия срещу вражески засади.
Една вечер изпратих два патрулни катера надолу по реката да изчистят удобно за червените кхмери място за засади, което се намираше на около двадесет и пет мили южно от Пном Пен. Реших да се повозя с тях. Бяха ударили малък десантен катер близо до центъра на тесния канал на река Меконг. Ударът беше попаднал в двигателното отделение близо до кърмата, а катерът потънал само частично, защото вътрешните му отделения, наречени водонепроницаеми камери, все още бяха пълни с въздух. По тази причина носът стърчеше на около два метра над повърхността на водата и когато речните съдове забавяха ход, за да го заобиколят, червените можеха да открият стрелба от намиращите се на по-малко от сто метра брегове. Очевидно беше, че трябваше да взривим катера.
Обясних на Ким Симанх намеренията си — смятах да доплувам до кила, да закача на него два експлозивни заряда и да ги взривя едновременно, предизвиквайки така наречения мехурен взрив. От това катерът щеше да се повдигне на няколко сантиметра, а корпусът му да се спука от собственото си тегло при падането на тинестото дъно. Пукнатият корпус щеше да освободи всичкия въздух, намиращ се във водонепроницаемите прегради, а катерът щеше да легне на дъното на три парчета. Казах на Симанх, че случаят е като по учебник за подводна диверсия, а за младите офицери норки съществува идеална възможност да научат нещо.
77
MINK от Marine Nationale Khmer (Национален флот на кхмерите) означава норка и е жаргонно наименование за хубава жена. — Б.пр.