Но не стана така, защото при второто ми гмурване надолу законодателят мистър Мърфи ме чакаше. Най-напред си срязах ръката, докато се придърпвах по кила на катера. Не беше рана, от която се мре, но нямаше да мина без няколко шева. След това открих, че един от зарядите се е отвързал, и ми трябваха пет минути, за да го намеря пипнешком. Докато го завързвах на мястото му, се порязах отново. Нещата станаха много по-сложни, отколкото ми се искаше. Накрая всичко беше на мястото си. Проверих отново експлозивите и детонаторите. Огледах всичко. След това дръпнах детонатора. Нищо не стана. Хванах втория детонатор и го дръпнах. Работеше отлично. Благодаря ти, Ев Барет.
Изплувах на повърхността, подавайки предпазливо очилата си от водата и светейки с прожектора като с маяк, за да ме видят от патрулния катер. Нагласил бях часовниковия механизъм за десет минути.
Един куршум издрънча в метала на десетина сантиметра над главата ми. Проклетите червени кхмери се бяха появили. Заобиколих от другата страна на потопения плавателен съд и се огледах за патрулните катери. Никакви ги нямаше. Бяха ми направили номер в стил Лари Бейли и се заклех, че ще убия майора, командващ норките, ако го спипам. Изведнъж се вдигна шумотевица от удрянето на куршумите в корпуса и водата закипя. Отново се гмурнах в тъмнината.
Всичко беше прекрасно. На седем метра и половина под мен се намираха двадесет килограма експлозиви Ц–3, които щяха да гръмнат след седем минути. Картечарите от червените кхмери стреляха по мен от двата бряга. И проклетите патрулни катери ги нямаше.
Изтече цяла вечност, докато дочух ръмженето на двигателите. Изскочих на повърхността като коркова тапа, махнах им с прожектора и без да обръщам внимание на стрелбата, започнах да плувам като луд.
Сграбчих едно въже зад кърмата, издърпах се по него и се претърколих през перилата.
— Изчезвайте, ще гръмне!
Мисля, че се намирахме на по-малко от двеста метра, когато зарядите експлодираха. Водата изригна като гейзер и обсипа патрулния катер, а той подскочи над повърхността от силата на ударната вълна.
Когато се прибрахме, Ким Симанх се намираше в щаба на кхмерите. Погледна окървавените ми и окъсани дрехи и киселото изражение. Погледна ме накриво и попита:
— Лош ден в канцеларията ли имахте, майоре? Стоях настрани от катерите в продължение на два дни. Наситил се бях.
Най-голямата ми заслуга към командващия военноморските операции беше създаването на камбоджанска морска пехота, която тук наричат пехотата на Военноморския флот. Те бяха бойна единица от две хиляди души и използваха 105-милиметрови гаубици, разположени по течението на река Меконг, за да защитават конвоите и да нанасят удари на червените кхмери. Разказах на Ким Симанх и на командващия военноморските операции как удрях виетконгците по дигите, преди те да могат да се усетят, и как тази тактика може да върши работа и тук.
Ким Симанх се запали от тази идея. Морската пехота намали, както се и надявах, честотата и настойчивостта на засадите на червените кхмери. Том Ендърс беше доволен. А и аз чувствах, че заслужавам заплатата си.
Трябва да добавя, че животът ми не беше единствено работа. Отдавах се и на развлечения. Командвах при няколко засади, от което кръвта ми отново се раздвижи. Също така карах сърф, но на бос крак. На юг от Пном Пен река Меконг е широка, топла и приятна и аз скачах от катерите с въже в ръка и започвах да сърфирам зад тях. Ако бях се сетил по-рано за това, щях да накарам някой от „ТЮЛЕН-група 2“ да ми донесе чифт водни ски. Но се оправях с наличните средства: двата си крака. По време на един от излетите ми на около петнадесет мили южно от града започнаха да обстрелват патрулния катер и той забави ход, за да ме вземе.
Махнах с ръка и изревах на кормчията да дава газ до дупка:
— Imbeciles — foutez le camd d’ici! — Да изчезваме оттук! — проснах се по корем и се оставих да ме влачат така нагоре по реката. По дяволите, по-безопасно беше да преплувам по корем през засадата, отколкото да се превърна в бавнодвижеща се мишена за врага.
Светският ми живот беше така динамичен, както и този в службата. Имах си приятна компания — местни МММЧ, което ще рече малки, мургави машини за чукане. Прислужникът ми Сотан ги доставяше в неизчерпаеми количества. Една англичанка, медицинска сестра, живя в квартирата ми с дни, а по същото време се забавлявах и с младата секретарка от френското посолство, която смяташе, че като за американец чукам „тре биен“79.