— Не. Загрижени сме за реакцията на средствата за масова информация, ако убиете и раните много хора. Просто ги неутрализирайте.
— Имате ли някакви предложения относно това как точно да ги неутрализирам, адмирале, ваше високопостие? Може би трябва да наема няколко проститутки, които да отвличат вниманието им, докато аз се промъкна при тях и ги завържа?
— Това си е ваш проблем, подполковник. Просто предайте плана си в три екземпляра, подпишете се на всеки от тях, като уточните, че ако има провал, то вината е ваша, а не наша, след това ги изгорете, за да няма следи за средствата за масова информация и Конгреса.
— Слушам, ваша божественост.“
Трябваше да има по-добър начин да си вършим работата. Командната верига беше достатъчно тромава, за да пречи на всичките неща, които тюлените могат най-добре. Ето защо една от първите ми цели беше да променя начина, по който заявленията се придвижваха нагоре по стълбицата и по който заповедите слизаха надолу.
Това стана лесно, когато в управлението на „Група 2“ за война със специални методи дойде нов командир. Той беше капитан на име Дик Кугън, шофьор на кораб, но беше работил по река Меконг. Ето защо знаеше за тюлените, знаеше за реките и възприемаше нови идеи. А и което е още по-важно, беше оставил жена си и децата в Нюпорт на Роуд Айлънд. Той беше celibate geografique87, който живееше в ергенските офицерски жилища от другата страна на улицата, на която беше щабът на „ТЮЛЕН-група 2“.
Заедно с Кугън дойде и нов началник-щаб на име Франк Андерсън. Той беше тюлен от Западното крайбрежие. Това също имаше значение. Най-напред тюлените от Източното крайбрежие нямат високо мнение за тюлените от Западното крайбрежие. Във Виетнам групите от „ТЮЛЕН–1“ бяха много по-пасивни от нас, като си седяха на задниците в специалната зона Рунг Сат, вместо да ходят по селата и из провинцията.
Тюлените от Западното крайбрежие бяха много по-организирани. Ако ние от „ТЮЛЕН-група 2“ бяхме „Ролинг Стоунс“, то тюлените от Калифорния бяха „Мънкис“88.
Франк започна работа. Не харесваше Източния бряг, не харесваше „ТЮЛЕН-група 2“, не харесваше и мен. Употребявах думата „мамицата“ твърде често за вкуса му. Бях твърде буен и пиех много. Не обичах да се прибирам у дома в четири и тридесет, да сядам на пластмасовата маса за вечеря срещу жена си и да я питам как е минал денят й. Не питах „Може ли?“ всеки път, когато пръднех. И имах отвратителния навик да ходя право при командващия, когато се нуждаех от отговор на някой належащ въпрос. Това наистина провокираше усещането на Франк за ред и благоприличие.
Идвах в три и тридесет и исках да видя командващия по някакъв въпрос. В повечето от случаите Франк казваше: „Зает е, Дик. Ще уредя това вместо теб утре.“
— Но аз искам да зная това сега.
— Е, не е възможно. Зает е.
След като отговорите „Не е възможно“ станаха твърде много, преминах на алтернативна система.
Спомняте си, че командващият Кугън живееше в ергенските жилища срещу нашия щаб. Като свършеше работа, Дик Кугън идваше с колата си, паркираше, оставяше куфарчето си и тръгваше за бара на ергенските жилища, за да изпие една бира, преди да се върне в стаята, за да се захване с работата, която е донесъл със себе си вкъщи. Той не беше от онези, които се шляят наоколо, и затова единственото му занимание беше работата.
Свиках всички свои младши офицери на събрание.
— От днес нататък — казах — ще правим наблюдение над командващия. Разработете си график. Ще следите кога идва с колата си. Ще идете в ергенския бар. Ще седнете на шибания стол до него и ще му правите компания. Ще го развличате. Ще му разправяте за работата ни и колко добре си я вършим. И всеки офицер, наблюдаващ командващия, ще се среща с мен, преди да отиде на работа, за всеки случай, ако има някоя шибана дреболия, която искам да му бъде подхвърлена през този ден.
Проведох истинска програма по поддържане на връзка с обществеността. Една вечер командващият научи за програмата ми за физическата подготовка. Друг път разбра за упражненията на Форт А. П. Хил. После чу за тактиката ни при размирици. Офицерите дори го канеха да поиграе на война с нас и той прие. Веднъж трябваше да изтичаме до Форт Браг на 240 мили оттук. Пиех бира заедно с Кугън и го попитах дали иска да дойде.
— Разбира се, Дик.
И ние заминахме. На следващата сутрин Франк търсил шефа си под дърво и камък, само че той беше с мен — гледаше упражнение на Специалните сили и учеше нови неща за възможностите на войната със специални методи.
Този вид изпълнения ядосваха Франк страхотно. Мразеше, когато го пренебрегвах като шеф чрез разговорите си с командващия след работно време в бара и на следващата сутрин навирах в гърлото му взетите решения.
88
Американски попсъстав от шестдесетте години. Името звучи както английската дума маймуна. — Б.пр.