— Трябва. Защото побягна. При приятелите си от арменската мафия — в Автономен Карабах. Поискал на заем хеликоптера на вашата посланичка за разглеждане на обект за предложения нефтопровод, който минава през Армения.
Руснакът изплю още кръв на плочките и се отклони от темата:
— Никога няма да стане това с техния тръбопровод. Не и през Автономен Карабах.
Така ли? Може би да, може би не. Както и да е, на кого му пукаше в момента къде ще бъде положен шибаният тръбопровод.
— Олег…
Той потри голямата си плешива глава и отново се съсредоточи върху темата.
— Да, да, да — продължи той. — И вашата посланичка, тя е…
Той насочи показалеца си към слепоочието на плешивата си глава и го завъртя.
— Не са много умни хората като Саркисян. И така, убедил я в последния момент да дойде с него, за да види къде ще минава тръбопроводът. Подали план за полета от Али Байрамли за Сатлки — каза, сякаш знаех за къде става дума.
Замълча за малко.
— Направили повърхностен преглед на маршрута на тръбопровода, а после отлетели за Нариндзлар за уикенда.
Нариндзлар? Какво, мамицата му, беше това Нариндзлар? Нариндзлар? Дори не можех да го изговоря, мамка му.
— Нариндзлар е древен арменски град-крепост, високо в Кавказките планини, в самия северен връх на Нагорни Карабах — обясни Лапинов така поучително, сякаш четеше думите от пътеводител.
Изплю нова доза кръв върху плочките.
— Надморската му височина е две хиляди и четиристотин метра.
Като направих изчисления, открих, че става дума за почти осем хиляди фута. По-високо от Денвър. По-високо от Женева.
— Там я е закарал?
— На върха на планината има стар хотел — каза Лапинов, като поклати глава утвърдително, — направен от манастир от четиринадесети век. Бил съм там. Изолирано е. Невъзможно е да се влезе и излезе, без да се разбере. Освен това го защитават и местните лаврушники125.
— Казваш ми, че Стив Саркисян е отвлякъл американската посланичка и че по въпроса не се прави нищо?
— Между Саркисян и Техеран има прехванати съобщения, които не са споделени с вашето правителство.
— Мислех, че работим съвместно.
Лапинов ме погледна изпод вежди.
— Предпочитаме да не споделяме някои неща — докато не стане абсолютно необходимо.
Големият иван издърпа един плик от джоба си и ми го подаде. Взех го, отворих го и разгледах съдържанието му. Имаше три листа с вид на официални документи, изписани на кирилица, с печат на всеки, който реших, че означава „СВРЪХСЕКРЕТНО“.
Раздрусах листата под носа на руснака.
— Тези лайна не ми вършат никаква работа и ти го знаеш, Олег.
Лапинов сви рамене.
— Вашата майор Еванс чете руски — каза. — Питай нея.
Станах и се насочих към фоайето на хотела. След пет минути се върнах. Двамата с Ашли бяхме се сгушили до хотела и тя ми беше превела от руски. Трябваше да призная, че ако прехванатата информация беше истинска, посланик Марибет Медисън се намираше в голяма беда.
• Първата прехваната информация беше обаждане от Стив Саркисян до хотела в Нариндзлар, за да поиска обичайния си апартамент, три стаи за своите телохранители и две за пилотите на посланичката.
• Втората прехваната информация беше телефонен разговор между Али Шерафи и Стив Саркисян, в който Саркисян казваше на Шерафи, че с представителя на Сатаната в Баку ще се занимаят както трябва.
• Третото прехванато обаждане беше по клетъчен телефон от Али Шерафи до щаба на ИРГ126, за да докладва, че „планът за разправа с американската курва“ се изпълнява.
Върнах се при пейката и седнах объркан. Лицето на Лапинов беше неутрално. Не каза нищо. Оставяше ме да проумея всичко сам. Но в тая чикиярщина нямаше никаква логика, което и казах на Олег. Човек не отвлича шибания американски посланик. Не, ако не искаш цялото проклето американско правителство да те млати по главата.
Лапинов кимна.
— Прав си — каза. — Но според мен тя не смята, че е отвлечена и следователно не е вдигната тревога.
Нека ви опиша последвалия умствен процес.
Леле. Точка.
Светване на крушката.
Я. Здрасти. Не бях ли аз човекът отпреди няколко страници, който ви каза, че посланичката Медисън и Стив Саркисян потайно вършеха едни мръсни работи? Не видяхме ли как тя командваше Стив на приема в „Сирджик“ и как го остави да пръска слюнки, когато тя си тръгна? И накрая не видяхме ли всички ние бележката, лепната на черновия документ на Стив Саркисян, която му казваше по приятен, но твърд начин да си гледа работата — тя нямаше да го подкрепи във връзка с фондацията, въпреки че наистина го харесваше?