Но нямаше време да оплаквам загубата на здравия американски разум. Обърнах се към Ашли.
— Добре, какво за посланик Медисън?
— Какво какво за посланик Медисън? — запита риторично тя.
Точно в този момент не се нуждаех от тъпи остроумия и й го казах. Трябваше ми информация. Кой в посолството какво знае? Кой във Вашингтон какво знае? Операцията трябваше да остане напълно нерегистрирана, ако не искахме на сцената да се явят „Делта Форс“, екипът за спасяване на заложници на ФБР и шибаният екип за специална тактика на Държавния департамент, следвани от Ей Би Си, Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен и останалите от медийния цирк.
Ашли ме изгледа с печално изражение.
— Разбрах — каза. — Извинявай.
И след това ми даде информацията за обстановката, от която се нуждаех. Добрата новина беше, че имахме известно време на разположение. Нямаше нищо необичайно в заминаването на посланик Медисън със Стив Саркисян. И преди го беше правила — при това с хеликоптера.
— Ами какво ще кажеш за нейната охрана? — запитах.
Ашли докладва, че тя използвала хора на Саркисян. Регионалният служител по охраната хич не харесал това, но нямал право на глас. Посланичката решаваше какво да прави — и беше постъпила както й харесваше.
Заместникът й, един СВМ127 от кариерата, движеше нещата в нейно отсъствие. Знаеше от предишен опит, че тя не обича да я притесняват, когато се махне от кабинета, за да се заеме със своите социални дейности. Затова имахме известно време за игра.
След като бях включил и доклада по обстановката от Ашли в цялата информация, дойде време Дики да заминава на работа. Както обикновено, ситуацията не беше добра и часовникът тиктакаше. Но преди да започна спасяването на посланик Медисън, трябваше да се разправя с други два елемента. Първият беше Гризача. Ашли се погрижи за него: той беше във въздуха на път за Майн на Рейн. Дребосъкът щеше да живее. Вторият въпрос бяха целите на „Юмрукът на Аллах“, които открихме в Иран. Предадох материалите на Ашли и й казах много бързо да се свърже с Разузнавателното управление на Министерството на отбраната по този въпрос.
След това се заех с належащия проблем. Посланик Медисън беше казала на хората си, че ще отсъства три-четири дни. Това беше преди около ден и половина. Значи имах възможност за действие в рамките на около тридесет и шест часа. Знаех, че след това Стив Саркисян или щеше да я убие на място, или да я изпрати за Баку със скрит в хеликоптера смъртоносен заряд експлозив „Семтекс“ (или друго подходящо копие на същото).
Саркисян беше избрал добре мястото. До Нариндзлар се стигаше по единствен застлан с чакъл път с две ленти, който се виеше нагоре през тесните планински проходи. Самото село нямаше повече от три, може би четири дузини къщи, една кръчма и малка гостилница. От края на главната улица се качваше въжено влакче един километър нагоре по стръмната планина, до хотела.
Ето ви малко предистория. През най-добрите дни на Съветския съюз Нариндзлар беше убежище за най-висшите съветски служители и герои. Юрий Гагарин, космонавтът, беше получил право на две седмици отпуск в Нариндзлар като награда за счупилото рекордите пътуване в космоса. Хрушчов, Брежнев, Андропов — всички те също бяха отсядали тук. Също и Олег, който през седемдесетте и осемдесетте години е бил редовен посетител. Тогава според генерал-майора курортът се е превърнал в свърталище за най-големите руски воры — шефовете на руската организирана престъпност — и финансовите олигарси, които били истинските ръководители на Руската федерация.
— Управляват го чёрные128 — каза той. — Най-доброто от всичко, което се купува с пари.
Той се засмя горчиво.
— И повярвайте, имат парите да си купят най-доброто от всичко и всеки.
— Кога за последен път си бил там?
— Преди два месеца. Останах за една седмица — изръмжа той. — Бил съм там осем-девет пъти през последната година и половина. Сигурно място е за срещи с лаврушниките. Познавам ги до един. Шефовете и помощниците, хората в столовата и в бара. Дори жените. Знам от кои родове са и към коя престъпна фамилия принадлежат. Кои са техните воры. Как мислят, какво правят и кога го правят. Знам всичко — всичко.