Той забеляза, че го гледам странно.
— Мисията ми е да опозная тези хора. Не ми пука какво мислят другите.
Признавам му. Имаше шибаняшки добро прикритие, ако това беше прикритие, и му го казах. Успял беше да ме убеди — а аз съм най-големият скептик.
— Спасиба — каза Лапинов, като поклати глава веднъж в моя посока, а после продължи, сякаш говореше на себе си: — При последното ми посещение гостувах на един грузински авторитет на име Джапридзе.
— Авторитет?
Лапинов се замисли, преди да преведе думата:
— Това е като кръстник, вор. Но в икономическата сфера, а не в престъпни действия като наркотици и жени. Авторитетът контролира банките и фирмите.
Накарах Олег да скицира селото, влакчето и хотела, доколкото си ги спомняше. Нямаше време да искам спътникови снимки. Пък и по-важно, не исках да предупредя някого във Вашингтон, дори и собствената си мрежа за поддръжка, за подробностите по предстоящите неща.
В края на краищата Вашингтон е като огромна машина. Пуснеш ли я в действие, само инерцията й не дава възможност да смениш курса с бързината, необходима за неконвенционална операция. Израел беше запазил отговорния апарат малоброен. Затова можеше да предприеме операция като спасяването в Ентебе, без да се налага да се преминава през неизброими командни нива. В КОМСОСАЩ129 има толкова много слоеве за пробиване, че е почти невъзможно да се проведе малка хирургическа операция, без да се предупредят двадесет и пет нива правителствени мениджъри и апаратчици и без да изтече информация до пресата — или по-лошо, до врага. О, прави се. Но не е лесно. А особено не-лесно е, когато искането за такава операция се прави от офицер от силите за бойни действия със специални методи, така обичан от бюрокрацията — самия стар свиреп® воин.
Затова знаех, че ако Вашингтон разбере, че посланик Медисън е отвлечена, ще реагира както винаги. Пентагонът ще постъпи по своя начин. Държавният департамент ще постъпи по своя начин. И всяка една спасителна мисия ще се превърне в пълно осиране.
Не — осъзнавах, че единственият начин да се изпълнят тези неща е да ги целуна за сбогом130 и да ги изпълня в стил „ако няма други указания“. И планирах да направя всичко глупашки просто.
Хотелът имаше към петдесетина стаи и осем апартамента, разпръснати на два етажа. Коридорите се простираха ветрилообразно по протежение на хребета на малко плато като лунен сърп от старата манастирска сграда, която служеше като рецепция и фоайе и помещаваше главния ресторант и бара. От едната страна на лунния сърп — вътрешната — стаите гледаха към долината отдолу. От другата, разказваше Лапинов, гледката била впечатляваща: човек гледал на североизток, над поредица от назъбени планински върхове, извисяващи се до три хиляди метра.
От фоайето слизало старо кръгло стълбище към мазето на манастира, което Олег ни каза, че било напълно шумоизолирано, а после превърнато на дискотека.
— Пуснахме слух, че Андропов обича западна музика, когато стана министър-председател — каза Олег подигравателно. — Андропов мразеше западната музика. Мразеше я също както и Сталин.
Едрият генерал се извърна към мен.
— Андропов ги накара да изолират мазето, за да не чува дори и една нотка от западната музика, която пускаха долу.
По лицето му разбрах, че той одобрява напълно това.
Имаше и други големи постройки на платото, което според Олег беше между шест и осем хектара. Първата беше голяма триетажна подобна на спалня сграда, построена на самия ръб на платото на югоизточния край, за да не пречи на гледката, и в която през съветско време са се помещавали персоналът и охраната. Втора двуетажна постройка съдържаше комуникационното оборудване и имаше повече пространство за нощуване на усилена охрана, когато кремълските ръководители се намирали тук. Накрая имаше голям хангар, построен за хеликоптерите, които да докарват важните персони от големите летища в арменската столица Ереван, на 175 километра на запад, от столицата на Грузия, Тбилиси, на 240 километра северозападно, или от малките еднопистови летища Степанакерт или Агдам.
— Брежнев искаше да построи писта — каза Олег, — но го убедиха, че това ще развали гледката.
— Как е охраната в момента? — запитах.
— Много бикове — каза Олег на ивански жаргон за биячи. — Към петдесет или шестдесет души. Плюс личната охрана на гостите.
Замисли се малко.
129
КОМандването на Специалните Операции на САЩ, което е във Военновъздушната база „Макдил“ в Тампа, Флорида.
130
Игра на думи със съкращението KISS (