07:12. Отлепихме колела. За буквоядите сред вас заявявам, че говоря метафорично, защото хеликоптерите „Лама“ нямат колела, а плазове. Но знаете какво имам предвид. Найджъл увеличи оборотите на двигателя, смени стъпката на винта и хеликоптерът се разтърси, а после с опашката нагоре се отдели от палубата. Дребният британец кръжа известно време, за да се ориентира в уредите. Апаратът се издигна още един метър вертикално и може би пет-шест метра хоризонтално, когато паднахме — достатъчно силно, за да ми изтракат зъбите.
Тясното лице на Найджъл се извърна към мен.
— Прекалено много тежим, шефе. Няма да мога да го удържам стабилно, а и със сигурност няма да изкачим височината за Нариндзлар.
Мамка му. Наведох се към него и извиках, за да ме чуе над шума на двигателя:
— За каква тежест говориш?
Той сви рамене, като се бореше с лостовете, а хеликоптерът подскачаше опасно нагоре-надолу.
— Имам чувството, че са петдесет кила, но може и да са сто.
Хеликоптерът се приземи на палубата и Найджъл изключи двигателя.
Бутнах Копача по гърба.
— Всички вън.
След като излязохме, аз разгледах вътрешността на стария хеликоптер. Имаше два стоманени сандъка за разни неща, хванати с болтове отзад на облегалката на пасажера. Надникнах вътре. Пълни бяха с инструменти. Сандъците бидоха развити и изхвърлени. Тук спестихме към петдесет килограма тежест, а може би повече. Изхвърлих стария руски пожарогасител на палубата. Още пет кила. Развих капаците на плексигласовите стъкла и ги оставих на асфалта. Това бяха още петнадесет или двадесет килограма. Надявах се, че сред нещата, които оставаха, се намираше и мистър Мърфи. Той беше истинското излишно тегло, от което трябваше да се отървем сега.
Добре — време беше да пробваме копелето.
— Хайде да се товарим и да видим как ще лети.
07:17. Отлепихме колела. Найджъл вдигна хеликоптера на два метра и полетя над асфалта. Размърда лостовете и педалите и хеликоптерът се вдигна. На петдесетина метра височина извърна глава и каза:
— Ще стане, шефе.
В същото време ми показа вдигнатия си нагоре палец, за да потвърди, че сме готови да тръгваме.
След това пак се върнахме на палубата, за да допълним резервоара с гориво. Отминаха още шест минути. Аз се свързах по радиото с Пиколото.
— Ще тръгваме.
Пиколото знаеше, че сме изостанали много от разписанието, но прояви достатъчно такт, за да не повдига въпроса.
— Разбрано, скипере. Радвам се да го чуя. Желая попътен вятър и вълни.
— Благодаря, Пиколо, също.
Почуках Найджъл по рамото и вдигнах пръст към небето.
— Добре, Найдж. Както вие, ингилизите, обичате да казвате, давай, мамка му.
Глава 20
07:39. Летяхме по визуални ориентири, като следвахме железопътната линия от Баку за Батага. Найджъл държеше хеликоптера накъм тридесет метра височина. Карахме с малко под 140 възела. Аз отворих ципа на джоба на бронежилетката си и потърсих листчето, на което бях направил изчисленията за полета. Четирите негови отсечки правеха общо 462 мили. Погледнах към пейзажа отдолу и забелязах една тясна, виеща се река, над която минаваха два железопътни моста и шосе, в ъгъла на доста голям град точно на север от нас.
Проверих картата, уверих се, че сме над Али Байрамли, направих някои мислени изчисления и измърморих няколко груби ругатни по адрес на мистър Мърфи на три езика. Майната му на Дики. Някак си беше успял да се натъпче неусетно в далечния ъгъл на пасажерската част, преди да тръгнем от Баку.
Мамка му. Ако можех да стигна кучия син, щях да метна задника му през люка. Но не можех. Освен това бях прекалено зает с преразглеждането на оперативния план. Оставаха ни 280 мили. Пътувахме със 136 възела. Вие правете шибаните сметки.
Казвате, че не ви бива в математиката и ви трябва калкулатор, и не искате да смятате — искате само да ритате задници и да раздавате наказания? Е, ето ви малко истина, свирепи мераклии. Използването на думата „шибан“ във всичките й сложно-съставни форми не ви прави Свирепи Воини®, защото способността да използваш словесни мръсотии не означава нищо без способността да се справяш с истинските мръсотии на сложните ситуации. Нито пък нахалното или агресивно поведение, или способността да рецитираш наизуст десетте Божи заповеди на войната със специални методи135. И можете да си говорите за пистолети колкото си искате, но и говоренето за пистолети не ви прави Свирепи Воини®. Пистолетите, както ножовете и парашутите, а дори и танковете и самолетите „F-16“ са просто ОНВ — Оръдия На Войната. Те не са икони, нито предмети за колекционери, нито трофеи за показ.