О, да, когато бях само попова лъжичка, училището не беше важно за мен. Всъщност отказах се от гимназията, за да ида във Военноморските сили. Но колкото повече се приближавах към Групите, толкова по-важно ставаше образованието. Нека ви напомня, че моят взводен старшина в Групите за подводно обучение 21 Евърет Емерсън Барет риташе сержантския ми задник, докато не завърших гимназия, а един адмирал на име Снайдър направи необходимото да завърша и колеж, след което дори взех магистърска степен. Разбира се, установих, че истинският ключ към Войнството може да бъде сведен до три думи: учене, учене, учене. Не може да бъдеш тюлен и да не знаеш математика. Не може да си стрелец от рейнджърите или от „Делта“ и да не знаеш математика, защото в Групите няма място за хора, които не могат да разрешават сложни формули за всичко от точката на скачане от голяма височина до използването на формовани заряди и декомпресирането след продължително, дълбоко гмуркане.
Каква е крайната сметка ли? Ако искате да бъдете като мен, по-добре научете шибаната математика, и то добре, мамка му. Защото как можете да планирате шибаните мисии, ако не можете да правите шибани сметки със събиране, вадене, умножение и деление, а да не говорим за другите неща като алгебра, висша математика и тригонометрия. Ясно? Добре.
Е, както повечето тюлени, аз не нося със себе си калкулатор. И затова направих сметките по стария начин — с молив и лист. И отговорът показа, че ни остават 1,96 часа полетно време и 1,2 часа до 09:00 часа, което, спомняте си, беше оптималното време за нашия удар, предвид положението на слънцето и състоянието на целта. Това даваше три четвърти час в колоната с разходите по отношение на времето, и то при идеално преминал полет — без насрещни ветрове, без проблеми с двигателя, без многобройните възможни осирания, изтакования и оплесквания, които великият военен философ от деветнадесети век Карл фон Клаузевиц136 обединява под името „мъглата на войната“.
Потупах Найджъл по рамото.
— Има ли как да наваксаме малко време, Найдж?
Не ми пукаше много какво ще отговори. По принцип карахме с повече от допустимия товар и самото стигане до Нариндзлар щеше да е проблемно.
Олег протегна ръка и издърпа картата от ръката ми. Вгледа се в нея, а после забоде дебелия си показалец върху намачкания лист хартия.
— Ето — каза. — Трябва да скъсим пътуването, като летим на северозапад оттук, а не да заобикаляме.
Видях какво имаше предвид. Моят маршрут беше заобиколен, общо шест дължини, за да избегнем откриване. Маршрутът на Олег беше директен: само три дължини. Но минавахме над две азербайджански военни бази. Повдигнах въпроса.
Той сви рамене.
— Няма да обърнат внимание — каза. — Няма да ги е грижа за нас.
— Откъде си толкова сигурен?
— Не мога да гарантирам — каза, като надвика вятъра и шума на двигателя, за да го разберем, — но като военни азербайджанците не са ефективни.
Ашли кимна.
— Олег е прав — изкрещя тя. — Честно, Дик, това ще ни спечели доста време. Най-малко половин час.
Размислих, подадох картата на Нод и му показах новия маршрут с показалец. След това извадих „Магелана“ от джоба си, откачих го от въженцето и го подадох на Нод.
— Набери новия маршрут — казах, като думите ми се загубиха в общия шум.
На Нод не му трябваше да ме чува. Разбра ме идеално, отвърна ми с вдигнат палец и се захвана за работа. Три минути по-късно Найджъл погледна в екрана на уреда и насочи шибания хеликоптер северопосочно. Нашето време за пристигане току-що беше намалено с двадесет и седем минути според малкото сметало, което е разположено пред лайнародетектора и малко наляво от путкоброяча в мозъка ми.
Освен това, тъй като известно време нямаше да се катерим нагоре по баирите, можехме да увеличим скоростта. Което щеше да ни спести още пет минути. Това ни вкара в приемлив, съобразен с Мърфи диапазон — само петнадесет минути след графика.
07:52. Обадих се на Пиколото, за да му кажа новините, и получих отговор, че ме разбира. Той щеше да излети всеки момент и да тръгне към своята цел на тридесет мили източно от Нариндзлар. Облегнах глава назад върху металната преграда и затворих очи. Научил съм през няколкото десетилетия Войнство, че трябва да си почиваш, когато е възможно. Затова този момент си беше съвсем подходящ за свирепа бойна дрямка.