Бавно, бавно, бавно изпълзях напред, докато подадох достатъчна част от главата си иззад ъгъла. Знаех, че оттук не мога да видя покрива на кабината за контрол на сондата, но трябваше да мога да погледна към кабината на кулата.
Косата на тила ми застана право нагоре. Там беше, кучият му син. Виждах го. Имаше автоматично оръжие — приличаше на „AK-74“ — и окачен на рамото си прицел за нощно виждане. Носеше и нещо, което изглеждаше като използвания в момента и произвеждан в Кираса, Русия, армейски модел бронежилетка, с висок врат и дебели керамични плочи откъм носа и кърмата. Големият ръчно зареден патрон ще трябва да използва всяка своя молекула, за да свали точно този кучи син.
Тангото се виждаше от гърдите нагоре през прозореца на кабината и оглеждаше района от резервоарите дясно на борд до хеликоптерната площадка ляво на борд с чифт големи руски или източногермански очила за нощно виждане от първо поколение. В лявата си ръка стискаше нещо. Аз увеличих фокуса на своите очила за нощно виждане, за да погледна отблизо. Да — шибан детонатор. Доколкото виждах, от съветските армейски детонатори.
Групата ми щеше да се движи откъм сляпата му страна, защото той трябваше да гледа през огромната надстройка на сондажната кула, за да ни види. Но щяхме да го отстраним, преди да забележи четиримата тюлени, които заобикаляха складовете за сондажното оборудване, за да отидат в комуникационната зала.
Аз се върнах бавно назад, преместих превключвателя на радиоапарата си и казах на Чука какво искам.
— Имаме проблем, скипере — прозвуча в ухото ми спокойният му глас.
Не обичам да слушам за проблеми. Особено в условия като тези, в които в момента действах.
Гласът на Чука продължи да играе в ухото ми.
— Цирея не може да направи нищо — каза.
Тъй като всички предавахме на една и съща честота, знаех, че всеки, чието радио работи, е чул думите на Чука. И така, казах в микрофона на устната си:
— Задръж, задръж, чувам те.
Ситуацията започваше да ме притеснява. Дали пък ВТ24 на Цирея не е тръгнало на лов нанякъде? Дали не е видял нещо и не е тръгнал да разузнае? Или пък просто източва гущера? Исках да знам това. Но нямаше да питам. Не обичам да използвам прекалено много радиото при такива операции. Възможно е да ви подслушат, независимо какво казват хората в „Моторола“ за сигурността на връзката. Ако се приближите твърде много до телевизор, излъчванията от вашия апарат могат да предизвикат смущения на екрана — и лошите ще знаят, че сте наоколо. Затова говоря малко. А когато говоря, го правя с двусмислици. Никога не казвам: „Застреляй тангото в червената риза от лявата страна на балкона.“ Защото ако упоменатото танго прослушва моите комуникации, ще се наведе и ще оцелее за още битки. Аз просто казвам: „Давай“, което не говори нищо на лошия или пък го кара да мисли, че предприемаме фронтална атака. Понякога използвам стария цветови часовников код на английските специални сили, при който на целта се присвояват различни цветове и числа. Но никога не излъчвам конкретни указания, които да бъдат разбрани от врага. Край на урока.
Да се върнем в реално време. Чух в ухото си шест цъкания. Проблемът беше, че не помнех колко радиоапарата не работят.
Не ми вярвате? Вижте, в главата ми хвърчаха едновременно стотици мисли и късчета от мисли. Проигравах всеки възможен шибан сценарий — а повечето от тях имаха лош край. Само в Холивуд или в книгите, написани от задници-мераклии, нещата стават всеки път без проблеми, без осирания и без мистър Мърфи да покаже грозната си мутра.
Какво ще стане, ако тангото, дето си източва гущера, се натъкне на моите тюлени и започне да стреля?
Какво ще стане, ако една от моите групи от ловци-убийци не е получила съобщението да „задържи“ и започне атака, преди всички ние да застанем на позиция?
Какво ще стане, ако Цирея или Чука не улучат при първия изстрел и тангото в кабината на кулата детонира експлозива?
Какво ще стане, ако… е, схващате идеята.
03:20. Гласът на Бъч Уелс прекъсна поредицата от кошмари.
— Цирея е Г.
Което означаваше, че е Готов.
— Разбрано.
Отново се прокраднах напред. Очилата ми за нощно виждане се насочиха към тангото в кабината на кулата.