Сътресението ме отхвърли на около метър и половина от курса. Моите свръхлеки, всесезонни, широкообхватни очила за нощно виждане от n-то поколение се извъртяха настрани, паднаха и увиснаха на каишката си, аз се праснах в една стена, отскочих надолу към палубата и се приземих в някаква проклета купчина, с десен крак превит зад рамото като в някаква шибана диаграма от книга с окултни тантри, заслепен и оглушен от собствената си свирепа ръка. Виждах само точици. Чувах само звън.
В който момент, разбира се, едно танго реши, че се забавлявам прекалено много и че неговата задача е да придаде известна сериозност на моето тазвечерно мероприятие.
Не чух изстрелите (все още бях прекалено глух), но най-после успях да различа през зелените и бели точици пред очите си отблясъците от цевта на онова, с което стреляше по мен, каквото и да беше то, мамицата му. Позволете да кажа, че не обичам особено силно ББ, или близкия бой. Той е опасно и рисковано занимание. Ако не внимавате, вие, заложниците, и собствените ви хора ще умрете. Но съгласно Божията заповед на войната със специални методи не трябваше да ми харесва, а просто да го направя. При близкия бой неутрализирате първо най-близката цел. В моя случай това беше гореупоменатият задник, който стреляше по мен от по-малко от три метра разстояние. Аз се претърколих надясно, без да спирам (в подобни ситуации НИКОГА не спирайте), рязко измъкнах крака си иззад врата си и без да губя време, опитах да насоча оръжието, да се прицеля и да отвърна на стрелбата в посока към отблясъците от цевта.29
От лявата ми страна избухна друга зашеметяваща бомба и сътресението от нея направо ме отлепи от палубата. За щастие извърнах очи в същия момент и не бях заслепен. Онзи нямаше такъв късмет. Шибаната бомба го изненада. Извъртя се — забелязах силуета му, докато се обръщаше — и успях да го зашия с три двукуршумни залпа. Падна.
Изпълзях до него, за да се убедя, че е този, за когото го мислех. След това го довърших с два бързи изстрела в главата.
Казвате, че това звучи брутално? Да ви го начукам — не исках да ме нападне, защото съм си мислел, че съм го довършил.
Милисекунда по милисекунда възвръщах сетивата си. Сложих си очилата, където им беше мястото, нагласих ремъците им на главата си и ги затегнах силно. Сега виждах. Разкрещях се „Лягай, лягай, лягай“ на заложниците. Не е необходимо да вдигат глави и да бъдат уцелвани.
Зад мен Ранди и Найджъл започнаха да прочистват голямата стая. Стреляха с оръжие със заглушители. Но ги чувах да крещят „Лягай, лягай“.
Когато двамата с Бумеранга се събрахме и се впуснахме в тромав галоп по късия Г-образен коридор към осемте спални стаи и към задната врата, Найджъл извика „Чисто, чисто, чисто!“ по радиопредавателя си и аз разбрах, че голямата стая е обезопасена.
Нямаше време за губене. Ритнах вратата навътре. Или опитах. Тя беше куха, спомняте си, нали? Значи, ритнах и зарових десния си крак до коляното в двусантиметровия талашит.
Мамка му. Осрана работа. Майната му на Дики. По дяволите всичко — аз се втурнах през шибаната врата, откъртих я от пантите и се отърсих от нея. Без да губя нито миг, „срязах тортата“ към късата част на буквата Г, извъртях автомата си нагоре и — еба си майката — две заплахи в посока дванадесет часа в три метра дългия и един метър широк коридор приклекнаха, опрели гърбовете си един в друг.
Най-близкостоящият държеше автоматичен пистолет и имаше тактическо фенерче на ръката си. Той изкрещя, подскочи и насочи светлината към мен. Кучият му син щеше да ме заслепи, ако не бях с очилата си за нощно виждане. Но това поколение очила свива ириса петдесет пъти по-бързо от човешкото око.30 Остана очевидно изненадан, че не замръзнах като елен срещу фар — и затова замръзналият беше той.
Априлска шега, майкотаковач смотан. Преди той да ми го направи, му го направих аз. Ударих го със залп от два куршума и той падна назад, към своя партньор по престъпление. Прескочих кучия син, като оставих Бумеранга да го простреля в главата, и се заех грубо с второто танго, чието внимание беше насочено към сътресението в задната стая (където Пачия крак и Нод бяха разбили вратата и хвърляха зашеметяващи гранати в коридора).
Доста добре се засилих по грапавия под и се метнах върху танго две, докато то се извърташе, ударих го с рамото си и отблъснах цевта на неговия „AK-47“ настрани от себе си. Това обаче не попречи на задника да натисне спусъка и да изстреля цял пълнител (или така ми се стори) адски шумни и адски смъртоносни куршуми 7.62×39 мм със стоманена сърцевина на пет сантиметра от дясното ми ухо. Пробиха тавана като пословичния ГНВМ
29
Да, чувам, че крещите защо, мамицата му, не съм ранен, след като оня лош стреля по мен от по-малко от три метра. Е, работата е там, че в повечето случаи ББ се извършва на разстояния под пет метра (повечето стаи са малки); и ако не сте обучавани за стрелба при близък бой, няма да улучите целта, защото ще забравите всички основни правила за стрелба в стресово състояние и куршумите ви ще летят настрани. Знам за един инцидент в Детройт — имало престрелка на балкон с размери два на два и половина метра. Лошият изстрелял седемнадесет патрона от своя „Глок“ към един полицай. Упоменатият полицай изпразнил шестнадесетте патрона от своя „Зиг зауер“ 226 към злодеятеля. И познайте какво станало? Никой не бил улучен. Полицаят трябвало да покори заподозрения с юмруци и в процеса си счупил ръката. Повярвайте ми, стрелбата е крехко умение. Само с постоянна практика можем да постигнем способността да улучваме онова, по което стреляме, в стресиращи условия като тези, които илюстрирам тук.
30
Искате данни? Добре. Модел 2722 на Специализираната техническа служба