Т2 реши, че съм прекалено близо за собствената му безопасност и комфорт. Измъкна се от захвата ми, като опита да издере лицето ми с мерника на своя автомат. Аз блокирах удара с лявата си длан, плеснах цевта в посока надолу, върнах я нагоре и го праснах с предлакътната си кост отстрани по главата.
Трябва да кажа, че онзи беше упорито дребно майкоосквернителче. Изпусна автомата, но след като двете му ръце останаха свободни, се метна към мен и успя да свали очилата ми за нощно виждане. Няма проблем, заднико. Мога да се бия и по азбука за слепи, ако трябва. Стиснах ръцете му с моите, приближих се, сграбчих го в меча прегръдка, отлепих краката му от пода и използвайки го като таран, се метнах през шибаната лека стена.
Паднахме с трясък — той отдолу — в една тоалетна. От удара една шибана мивка се откачи от стената и се разби на пода, като скъса тръбата и обля двама ни с мистър Т2 с вода. Дори и sans осветление успях да видя в отблясъците от зашеметяващите гранати на моите момчета следното: пикалници и сралници вляво, душове вдясно. По дяволите — дезинфектантът вонеше по-силно и от кордита. Но честно казано, нямах никакво време да се наслаждавам на декора, нито на вонята.
Защо ли? Защото Т2 се измъкна, извърна се и ме ритна по главата със силен замах. От удара въженцето, на което висяха очилата ми, се скъса и те отлетяха — по-късно ще видим колко издържат на удари. Аз се заклатих назад, ударих се в стената и отскочих обратно към майкоосквернителя. Той отново опита рутинния си ритник, но аз хванах крака му, извих го, докато той изпищя, а след това се изместих на север, праснах го два пъти по коляното, за да го навехна. Той трябва да осъзна, че е загазил, защото се опита да се измъкне. Но не можеше. Защото сега аз държах малкия sik32 за ремъците на бронежилетката и нямаше къде да върви.
Доста жилав се оказа, дребният му задник, и беше ял чесън и боб и кой знае какво още, защото, когато го фраснах с коляно в топките, просто за да му покажа колко ме е еня, той пусна една пръдня толкова мощна, че трябва да е била включена в списъка на опасните вещества на УСООН33. Говорим за задушаващ личинките-лайнарки смъртоносен зелен облак, хора. Толкова зле беше, че дори moi, смъркащият повръщано свиреп видиотен ядач на сополи, падна по задник от смрадта.
Но ето къде е разликата между Воините и мераклиите: Воините продължават напред, колкото и лошо да стане. И така, аз поех силно смрадлив дъх, стиснах уста, за да се предпазя от облака, и хвърлих Т2 на пода.
От писъка му разбрах, че съм го наранил, кучият му син. Скочих върху него и установих, че съм го захвърлил върху мивката, която бяхме откъртили от стената. Е, по-малко работа за мен. Но както казах, жилав беше, дребният му задник, и макар и наранен, започна да се отбранява като луд. Изобщо не спираше. Ухапа ме по ръката. Издра лицето ми. Опита да ми извади очите с нокти. Аз накрая освободих едната си ръка и го праснах като с чук по носа — което е по-трудно, отколкото може би си мислите, предвид всичкото снаряжение по мен, а да не споменаваме и факта, че моят автомат висеше окачен на врата ми и се пречкаше, докато аз полагах най-големи старания да убия тангото.
Той изхрачи кръв или сополи, или пък и двете и пусна главата ми — само за да ме хване за плитката с две ръце, да изръмжи „Bilach, Bilach“34 в ухото ми, докато се опитваше чрез нея да се изправи на крака. Главата ми се изви рязко напред, сякаш някой ме удари отзад — чух как във врата ми изпукаха хрущяли. Носът ми се удари в приклада на моя автомат достатъчно силно, за да ми се насълзят очите. Тези глупости трябваше да спрат — скоро.
Старите учители по зен ще ви кажат, че можете да се биете в пълна тъмнина, ако „виждате“ врага в главата си, ако си изработите концепция за мястото му и ако ударите. Да — точно така. Ще ви кажа как става в реалния живот: аз праснах кучия син с глава, за да го накарам да пусне плитката ми.
Груба грешка. Удрянето с глава е нещо, което не трябва да опитвате в пълна тъмнина, независимо какво ви казват учителите по зен. Напълно се разминах с оня — може би той се изтърколи встрани, може би просто аз се осрах. Както и да е, ударих точно в десетката на мистър Мърфи, като праснах дебелото си словашко чело в счупената мивка.
Едва тогава разбрах, че изобщо не (или съвсем нефт) се намирам на някаква шибана нефтодобивна платформа. Ъхъ. Намирах се на шибаните награди на филмовата академия. И защо бях на шибаните награди? Защото виждах единствено шибани звезди. Големи звезди. Много звезди.
33
Управление за сигурност на ООН. Хората, които въпреки пречките от страна на държавния секретар Олбрайт опитаха да разкрият обектите за производство на оръжия за химическа/биологическа/ядрена война.