Предполагам, че съм бил разсеян, защото Т2 се изсули от захвата ми. Изтърколи се и прасна главата ми от двете страни с ръце, което изпрати ударни вълни до пръстите на краката ми и накара ушите ми да звънят по-силно от шибания Биг Бен35. Възползва се от предимството си и грабна мивката, за да я вдигне и да ме удари с нея.
Няма да стане, мамка му. Аз се отместих, претърколих се и късметлийски го ритнах в лицето — чух звук от удара и неприятно пукане откъм врата му. Хубав звук — но аз бях поставил себе си в неловко положение. Бях проснат и уязвим и независимо че бях наранил майкоосквернителя, той схвана ситуацията.
Ритна към мен напосоки, улучи ме в опашната кост и изпрати в мен внезапна чиста, неподправена болка нагоре по гръбнака и до мозъка. О, наистина ме заболя.
Опитах да се извърна, за да го хвана отново, но той беше разбрал, че колкото повече се приближавам до него, толкова по-зле ще бъде. Поборичкахме се още малко, като дребното минетчийче удряше с глава и риташе, и се усукваше, и се извиваше натам и насам, но накрая успях да изпълзя върху него и незабавно се вкопчих в бронежилетката му.
Всъщност чуйте истината: аз съм едър, лош майкотаковач. Тежа над деветдесет килограма. Мога да правя петстотин лицеви опори на върховете на пръстите си и хиляда коремни преси, без да се изпотя кой знае колко. Освен това всеки ден вдигам огромна купчина тежести във вила „Свирепия“, моя имот от двеста и нещо акра змии и езера, който граничи с военноморската база до Куантико, Вирджиния. Освен голям и лош от гореказаното ставам и мнооого силен майкотаковач.
Затова, след като го бях стиснал в ръчичките си, той нямаше никакъв шибан шанс да се измъкне от мен — докато не реша да пусна трупа му. Да. Няма да стане, мамка му. О, той се бореше и напъваше, риташе и хапеше и крещеше оскърбителни клетви на език, който не разбирах.
Но и пет фъшкии не давах за това. Вижте — аз знаех нещо. Знаех, че беше време да умре. Време мистър Т2 да се вози на вълшебното килимче към Валхалата36 на тангата — мястото, което ние с вас наричаме АД.
Притеглих го към себе си.
— Kuz Emeq — прошепнах. — Да чукам дупката на майка ти.
След това, за да му покажа точно какви са чувствата ми, отхапах към половината от ухото му.
Той изкрещя като откачен при тази моя имитация на Майк Тайсън. Никак не я хареса.
C’est dommage. Много жалко, шибаняко. Изплюх парчето хрущял и съпътстващата го ушна кал. Тоя куродъх педал не беше ли чувал за тампони за уши? По дяволите, ще ми трябва цял галон доктор „Бомбайски сапфир“, за да махна от устата си точно този дъх.
Аи revoir37, майкотаковачо. Хванах главата му в дланите си, които са 45-ти номер, и я извъртях настрани. Докрай. Триста и шестдесет градуса. Чух костите във врата му да хрускат — неповторимо удовлетворяващ звук. Поне на мен ми се стори така.
Пуснах го в локвите върху линолеума. В този момент чух Бумеранга да крещи „Чисто, чисто, чисто“. Последваха го Пачия крак и Ранди, като викаха достатъчно силно, за да ги чуя през камбанения звън в ушите си.
— Заложниците са добре.
Започнаха да светват крушките и разбрах, че (както винаги) съм прекарал последните минутки на пода на някакъв шибан сралник в преследване на някакво анонимно лайно и съм изпуснал веселбата.
Глава 3
03:32. Осигурихме безопасността на платформата. И открихме какъв късмет сме имали всъщност. О, планът ми беше свършил работа точно както си знаех, че ще стане. Арлиграмата ни позволи да изненадаме лошите, да им развалим засадата и да ги спипаме изотзад. Найджъл и Скапания Ранди бяха прочистили предното помещение — то беше празно — и после бяха дошли на помощ на Бумеранга. Нод и Пачия крак бяха разбили задната врата и бяха успели да убият двойката танга, които пазеха заложниците, преди онези да им направят нещо.
А Малката бира, Пиколото, Копача и Гризача бяха елиминирали самотното танго, сгушено в комуникационната кабина посред предаването. С това докарахме бройката до осем — ловната норма за тази нощ.
Изненадата дойде, когато проследихме жиците от детонатора в кабината на сондажната кула. Бях предположил (ето една грешка), че тангата са разположили експлозивите така, че да ни хванат в засада. Оказа се, че не съм прав. Претърсихме платформата от горе до долу. Изобщо не бяха слагали противопехотни взривове. Никъде. Вместо това бяха прокарали жиците в жилищното помещение. Там, в спалнята, където заложниците лежаха вързани като прасета, имаше три кила „Семтекс“. Ако Цирея беше пропуснал онзи първи изстрел и ако лошият беше успял да завърти лостчето на детонатора, заложниците — абе заложниците, целият жилищен сектор щеше да се изпари.
36
В норвежката митология, залата на бог Один, в която отиват душите на падналите в боя. — Б.пр.