Цирея и Чука, дошли с обслужващото корабче, се качиха с крана на покрива на кабината за контрол на сондажа и провериха трупа на мишена номер едно. Чука беше щастлив при вида на точното си попадение — входно отверстие зад ухото и пръсната цялата отсрещна страна на черепа на сфинктера. Не е лошо като за държавна заплата, особено от хиляда метра. След това се качиха по кулата до горната кабина и разгледаха ръкоделието на Цирея. Цирея беше ударил тангото в окото, от което главата му се беше пръснала като шибан пъпеш. Препоръчвам ви патрона „Хорнейди“ 750 и снайпер-пушката 50-ти калибър за случаите, когато целта трябва да бъде абсошибанолютно раздробена навреме.
След това откачиха детонатора от жиците, свалиха го на палубата и го пуснаха в мазолестата ми длан.
— Радвам се, че не ми каза къде води това нещо, скипере — каза Цирея, като посочи с палец заложниците. — Много щеше да ми дойде.
Разгледах устройството. То беше действащ руски модел за специални операции — дето ги използват морските спецназ групи.
— Да, само че между нас да си остане, бих ти казал, ако знаех.
Можете да се обзаложите, че бих му казал. В края на краищата на Цирея му плащат сума ти пари точно за да носи много, нали така? (Тук съм ироничен. Старшините, които вземат решения за живот и смърт ежедневно; които управляват и контролират високотехнологично оборудване за милиарди долари, получават нищожни заплати — по-малко от половината на обикновен новопостъпил в адвокатска кантора.)
Изпратих Нод, Цирея, Ранди и Мустанга да събират разузнавателни сведения. Исках всичко по тангата да бъде сложено в торбички и надписано. Не намерихме много. Тези момчета бяха изпразнили джобовете си, преди да тръгнат насам. Но имахме пръстовите им отпечатъци и им направихме снимки с цифровия фотоапарат, който носехме във водонепропускаем плик. Изненадващо е какви неща носи една добре оборудвана антитерористична група в наши дни, нали?
Останалите от нас прекараха малко повече от час в разговори с работниците, преди да ги натоварим на нашето корабче и да ги пратим към брега. Важно е да се разговаря веднага след инцидента. Трябва да научите всичко възможно за враговете си, а заложниците често пъти дават съществено важна информация. Те може да не я смятат за важна — но може да е от съществено значение. И така, отворихме шкафа за бира, сложихме екипажа на платформата да седне и отделихме време за приказки.
Открих, че тангата от „16-Браво“ говорели азербайджански, руски и английски освен родния си фарси. Дошли със схеми на платформата. Това означаваше, че имат вътрешен източник на информация. Бяха вързали екипажа със същия тип найлонови примки и залепяща лента, каквито носех и аз. И не говорели пред заложниците. Разбира се, те ги ФВС38, свързали ги към експлозивите в спалнята, в която ги държаха, и ги оставили да умрат сами. Всичко горепосочено ми даде да разбера, че кофти копелетата, които бяхме пратили при Аллах, не бяха от ежедневното пушечно танго-месо, а елитна група, изпратена с конкретна задача.
Този факт ми стана още по-ясен, когато разгледах снаряжението, което те си бяха донесли. Все високотехнологични неща. Вече знаете, че бронежилетките бяха от тези на въоръжение в руската армия. Също и автоматите „AK-74“, които са за „AK-47“ това, което „CAR-15“ представлява за „M-16“39. Комуникационното им оборудване беше по-добро от нашето — осигурени срещу подслушване, цифрови спътникови телефони френско производство. А тангото върху кабината на кулата беше оборудвано и с най-модерен преносим скенер/декодер, който му беше позволил да слуша всички наши думи. Той можеше да ни създаде доста проблеми, ако Чука не беше му пуснал един куршум в главата.
Разбира се, единствените предпазни мерки, които лошите не бяха предприели, се отнасяха до снайперската стрелба на свръхдълги разстояния. Но това можеше да се очаква. „16-Браво“ се намираше на повече от хиляда метра от най-близката платформа и, предполагам, сметнали са, че е много малко вероятно някой да уцели с първия изстрел на такова разстояние нощем. Е, априлска шега, майкотаковачи — трябвало е да знаете моята Божа заповед на войната със специални методи за въобразяването.
39
„CAR-15“ е късата версия на „M-16“, калибър 0,233; далеч по-подходяща за специални операции.