Озовах се притиснат в азербайджанска мечешка прегръдка, обгърнат от миризмата на застоял тютюн и алкохол. Отвърнах на прегръдката.
— Араз, радвам се да те видя.
Араз Курбанов, находчивият полеви офицер, който ми беше помогнал да подготвя нападението над „16-Браво“, ръководеше азербайджанските специални сили. И двамата знаехме, че това е оксиморон44. Азербайджанците нямат специални сили — освен на хартия. Затова ни бяха изпратили тук: да направим едно базово обучение на ротата на Араз, та да могат да действат в кризисни ситуации и да не избиват себе си или заложниците, които се опитват да спасят.
— Господи, вие, тюлените, май наистина обичате да се галите, колкото и да се правите на мъжкари пред публика, а?
Аз пуснах Араз, отстъпих и се обърнах към гласа. Една висока, стройна и червенокоса жена, майор-бурканоглавец с поизносена зелена камуфлажна униформа и лъснати до блясък цинтарки, с черно куфарче от изкуствена материя и пистолет в кобур на кръста с въженце, заобиколи внимателно купчина сухи магарешки лайна.
— Малко рано сме навън, нали, майор Еванс?
— По дяволите, полковник Марчинко, аз съм дипломат, а ако не знаете, ние, дипломатите, работим двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, триста шестдесет и пет дни в годината, както е по устава на морската пехота. Ние, дипломатите, се отнасяме много сериозно към работата си.
Жената-майор се усмихна и освети утрото с идеалните си зъби.
— Освен това посланичката ми заповяда да ви наглеждам и да не допускам да се забърквате в неприятности.
Тя сбърчи нос, като се приближи на една ръка разстояние от мен.
— Господи, Дик, доста смърдиш. Може би трябва да ви наглеждам с бинокъл.
— Смърдя ли? По дяволите — това е миризмата на битката. Много време си живяла в комфорт, майоре. Вечери. Приеми. Коктейли. Всъщност трябва ти едно добро, продължително назначение в град като Лагос.
Тя поклати глава.
— Не, Дик. Вече съм била там и съм го правила.
Всъщност не бяха много нещата, които майор Ашли Еванс от Морската пехота на САЩ не е правила. Израснала е в Тенеси, а после се е записала във Военноморската академия на САЩ, където спечелила грамота за стрелба с малокалибрено оръжие. Като специалист по морското разузнаване е била под обстрел в Сомалия, Нигерия и Сиера Леоне; оцеляла е при катастрофа с хеликоптер в планините отвъд Сплит, Хърватия. И беше работила като свръзка с Конгреса за печения и агресивен командващ Морската пехота. Сега работеше за Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на САЩ като едно от двете военни аташета тук, в Азербайджан.
В това си качество (както всички аташета) тя попадаше в командната верига на посланика. И шефката й беше наредила да не ни позволява НШД, което вероятно всички се досещате, означава Никакви Шибани Дивотии.
Но за мой късмет — и за тази книга — Ашли Еванс беше пропита с воински дух. Тя беше ми дала да разбера, че е на наша страна, още когато се срещнахме на летището и когато бях все още един приятно миришещ тюлен. Събрала беше тихичко разузнавателна информация и я бе пуснала в посока към мен. Насипала ми беше телефонни номера, прошепнала отговорите на организационни въпроси и уредила Араз Курбанов да бъде един от малкото Добри, на които мога да разчитам тук, в азербайджанската провинция.
Няколко минути след първото ни ръкостискане тя беше ми дала да разбера също — с поредица от кимания, свивания на рамене и други разнообразни похвати на езика на тялото, — че нашите работни отношения, каквито и да са те, трябва да бъдат тайни по характер. Аз инстинктивно схванах какво иска да ми каже. Знам от личен опит (може да не изглеждам от този тип хора, но съм бил военен аташе), че макар аташетата да се изпращат от Разузнавателното управление, те работят за посланика и ако този посланик е ядосан до посиране на аташето, то работата на това аташе може да стане трудна, а дори и невъзможна. И макар да не ми пукаше, че посланик Медисън търси начин да сложи плитката ми в чинията си, нямаше да ми се отрази добре, ако тя види предател в някого от собствения си персонал.
Е, толкова за онова, което ние в писателската професия наричаме увод в сюжета. Нека сега се захванем със самия сюжет.
— Какво знаеш, Ашли?
— Не адски много. Дойдох с Гроган. Господи, истинско изпитание беше. Ако онзи боклук опита да ме опипа още веднъж, ще му счупя пръстите на шест места.
44
Метафора, при която се използват очевидни противоречия, например „жестока милост“. — Б.пр.