— И още как — изкикоти се той и сръбна. — Почвам. Ще ти се обадя, като разбера нещо.
Телефонът млъкна.
В който момент, точно като по сигнал, хотелският телефон на нощната масичка между двете легла издрънча.
Изключих радиото и вдигнах слушалката.
— Марчинко.
— Добре дошъл в Баку, haver51.
Гласът ми беше познат. Мигнах два пъти и не се досетих чий е. Мигнах още два пъти. Все още nada. След това мозъчната ми пръдня се раздвижи и устата ми се включи:
— Ави, шибан кучи сине, как си и къде си, мамка му?
— Във фоайето. Качвам се. Чао — отвърна той и прекъсна разговора. Точно като Ави. Израелците не обичат празните приказки, а Ави е израелец.
Нека ви го представя, докато се качва с асансьора. С Ави Бен Гал се запознах през осемдесетте години, когато той беше млад капитан на служба в AMAN52, израелската военна разузнавателна организация. Изпратени бяхме на съвместна мисия в Сирия, където станахме приятели и досега сме такива. Миналата година го повишиха в tat aluf, което на иврит означава бригаден генерал. Аз ходих в Тел Авив за церемонията. Не, летях за Тел Авив за партито, което той направи след това. Партито продължи три дни, през което време успях да осъществя кратка, но все пак изключително значима връзка с красива, млада, чернокоса лейтенантка от AMAN, която се казваше Рашел. Това е то Израел — всеки ден купон, всяка нощ — също.
Както и да е, Ави е от онези оператори, на които спокойно бих опрял гръб всеки път и навсякъде. Той е нисък и сигурно не тежи повече от шестдесет кила. Но има душата на старозаветен Воин и куража на, ъъ, израелец. Няма място, където не би отишъл, или нещо, което не би свършил, ако мисията го изисква. И това включва скачане от самолет, което той по една случайност мрази. Говори английски, испански, руски, арабски, фарси, немски, френски и турски освен родния си hevrit53. И, да, женен е за една от най-красивите жени на света, красавицата Мириам, която се извисява над него, както София Лорен се извисяваше над Карло Понти.
Бих ви казал как си заслужи трите Tzalashim — малките прекръстени кинжали, които са вторите по важност военни декорации в Израел, — но го чувам да тропа по вратата, а той е доста скромен, като стане дума за собствените му постижения.
Погледнах през шпионката, за да съм сигурен, че той чука, а после отворих вратата, дръпнах го вътре и го стиснах в свирепоразмерна мечешка прегръдка.
Не беше се променил много от последната ни среща. Може би имаше малко повече сиви коси. Но все още си беше дребният, кльощав моряк, с когото се бях запознал в Ливан преди повече от десет години. Отстъпи назад, изгледа ме нагоре-надолу и преди да успея да се обадя, каза:
— Значи, младежо, още не си направил един ден тук, и собствената ти посланичка иска да те депортира като персона нон грата.
Свих рамене.
— Предполагам, че това просто се дължи на естествения ми чар, когато работя.
Ави отметна глава назад и се засмя.
— Е, винаги можеш да поискаш убежище в Израел. Ще те вземем — след известна дребна хирургическа намеса, разбира се.
Скръстих крака в престорен ужас.
— Ще запомня думите ти, ако реша да избягам.
Тръгнах към минибара.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Разбира се — една минерална вода би ми подействала отлично.
Ави посочи вратата на банята.
— Кой е под душа? Да не е посланик Медисън?
От тази мисъл ме побиха тръпки.
— Ъъх, не бих я докоснал. Не дори и с твоя schwantz54.
Отворих минибара, намерих половинлитрова бутилка минерална вода, метнах я към Ави и след като отвори капачката и отпи, му обясних накратко за Бумеранга.
После той сложи бутилката върху стъклената масичка за кафе и премина към същността:
— Е, Дик, какво те води в този край?
Аз му предадох официалната версия, но ако се съди по лицето му, той не повярва нито дума.
После дойде мой ред да любопитствам. Последния път бяхме работили заедно в Москва55. Ави действаше под политическо прикритие, като аташе по селскостопанските въпроси. Запитах какъв пост са му дали тук, в Азербайджан.
— Нещата се промениха — отговори той усмихнат. — Тук съм това, което съм: военен аташе. Имам хубав апартамент в един от новите многоетажни блокове. Имам право на кола и шофьор двадесет и четири часа в денонощието. И най-хубавото е, че тъй като всички деца вече не живеят с нас и тъй като се ползваме с дипломатически отстъпки с „Ел Ал“
52
AMAN е съкращение от