Аз се ухилих:
— Mazel tov. Това е чудесна новина.
— Todah rabah — благодаря и да, така е.
— Как е работата, Ави?
Дребничкият израелец сви рамене.
— Не е лесно. Вероятно знаеш, че сме в близки отношения с азербайджанците. Дори има и директен полет между Баку и Тел Авив веднъж в седмицата. А да не говорим за съглашението за сигурност, след като вие, американците, не искате да помогнете в тази област. И им помагаме да оправят екологичната каша, която Съветите са бъркали толкова години.
Екологична каша ли? Слабо казано. Не бях тук от дълго време, но мога да ви кажа, че Азербайджан е екологично бедствена зона. От шестдесет години Съветите дупчат за нефт и всяко късче отпадък от процеса, всеки отровен химикал, който са използвали, е изливан в Каспийско море. Дори земята на Азербайджан мирише на мръсно. Вони на гнил петрол и химикали. Десет хиляди тона потрошено съветско оборудване е било оставено да ръждясва и да се разпада. Стотици квадратни километри от територията на Азербайджан са необитаеми: обширна, гола, опустошена, изоставена, токсична пустиня.
Но Ави не беше тук, за да чисти нефтени разливи, което и му казах.
Той протегна ръце, сложи ги на раменете ми и ме притегли към себе си.
— Прав си, младеж. Но и ти не си тук, за да учиш Араз Курбанов да се катери по нефтодобивни платформи — прошепна той.
Свих рамене и се освободих от ръцете на Ави, след което посочих към тавана. Не мислех да говоря за нищо такова в място като това.
Затова отидох при телевизора и го включих. Почакахме малко, но накрая Си Ен Ен се появи на екрана.
Ави погледна косо към екрана, плесна се по дясната буза и разклати глава напред-назад.
— Оу, vay iss mir57 — каза на престорен иврит той с палава усмивка на кръглото си лице. — Това е Улф Блицър58. Голяма работа е. И тук не може да му се измъкне човек.
Ави вдигна дистанционното и натисна един бутон, за да усили говора. След това ми кимна да дойда при него, като ми правеше сигнали, че вероятно стените имат големи уши.
Кимнах в знак на съгласие и го подканих да засили говора още. Той се подчини. След това, докато Улф Блицър говореше гръмовно за най-новия скандал в Белия дом, аз му дадох топчето руски писмена, което взех от трупа на платформата, той бързо прочете материала, при което на лицето му се изписа гримаса на сериозна загриженост, а след това двамата се захванахме с нещо, което може да бъде наречено единствено тих, задълбочен и напълно откровен разговор.
Мога да ви предам всичко, което той ми каза. Но няма — много време ще трябва, а освен това тъпият редактор иска да преминавам към следващата екшън сцена. Достатъчно е да кажа, че двамата с Ави се споразумяхме отново да сме в отбор. Защо ли? Защото целите ни не се различаваха кой знае колко. Ави например имаше интерес да направи така, че както и да свършат нещата в Азербайджан, Израел да има непрестанен източник на нефт от Каспийско море. Това означаваше да държи руските и иранските ръце далеч от крановете на тръбопроводите. Според мен тази идея никак не беше лоша.
Ави се притесняваше също и от разпространението на оръжия за масово унищожаване, каквито руснаците имаха лошия навик да продават на всеки с достатъчно зелени гущери. Мисълта, че руски ядрени или пък химически и биологически оръжия се продават на Ирак, Иран или на някой от пикливите диктатори на Балканите, плашеше и мен.
Ави се притесняваше също и за по-голямата картина. Иранците и руснаците вече работеха по дестабилизирането на района. Каза ми, че през деветмесечния му престой тук са убити повече от дузина политически ръководители, журналисти и бизнесмени. Четири коли-бомби са убили десетки азербайджанци. Каза ми и че превземането на нефтодобивната платформа е най-новото от серия терористични прояви. Имало шест навлизания откъм Иран и два пъти повече от арменски сепаратистки крепости в Западен Азербайджан. На по-лично ниво през последните шест месеца са били убити шест от най-добрите източници на Ави — което беше неговият начин да ми каже, че има поне една мрежа от агенти.
— И — добави той — не съм единствен. Имам основания да смятам, че и единствената мрежа на ЦРУ тук е елиминирана.