Искате примери. Добре. Когато изпитвахме сигурността в базата за ядрени подводници в Гротън, Кънектикът, истинската ми цел беше един моряк, който продаваше на Съветите тайни за графиците на нашите подводници. Според вестниците от Кънектикът той паднал във водата, ударил си главата и се удавил, бедничкият. И така стана. Аз бях възхитен: толкова чисто пипахме, че Съветите така и не разбраха, че съм неутрализирал един от най-добрите им източници. По-малко се притеснявах да оставям цапаници след себе си във Филипините, където „Червената клетка“ прекара три седмици в залива Субик. Всъщност (пък и на видеолента!) ние извадихме един самолетоносач от действие, като доказахме, че терористите биха могли да пробият незащитената му страна с високоскоростна лодка, натоварена с експлозиви, и да го направят негоден за плаване. Друга от моите групи към „Червената клетка“ взе в плен двеста офицери и мъже в офицерския клуб на базата. Отвлякохме жени и деца от „Макдоналдс“. „Взривихме“ една радиокула и прекъснахме комуникационната мрежа на базата за осем часа.
И докато ставаше цялото това объркване, до голяма степен прикривано от пресата, трима от най-добрите ми оператори и аз се загубихме от погледа за дванадесет часа и се отправихме към бордеите на Манила. Там, облечени в местни дрехи и sans подкрепа, проследихме петимата предводители на бригадата на Алекс Бронкайо, основния наказателен взвод на новата Народна армия, което е военното крило на комунистическата партия на Филипините.
Три месеца по-рано, един екип врабчета61 от същата бригада беше убила полковник Джим Роу от американската армия. Познавах Джим още от времето, когато Христос служеше като готвач в казармата. Джим беше истински герой; изпечен в боя Воин; мъж, отдал себе си на идеите на демокрацията и свободата. Джим беше един от малкото американци, успели да избягат от виетнамски затворнически лагер през Виетнамската война. Можеше да се пенсионира. Но не го направи. Вместо това се записа да служи във Филипините. Наградата? Двама бандити от бригадата на Алекс Бонкайо го убиха, когато си тръгвал от работа.
Но за щастие (ако този инцидент изобщо би могъл да има щастлива страна) убийството му се случи по времето, когато Джордж Буш беше президент. Джордж Хърбърт Уокър Буш може и да приличаше на мекушав банкер. Но повярвайте ми, имаше такъв кураж, сякаш топките му са направени от уран-235. Когато му казаха, че Джим е убит, той лично се обадил на Ейс Лайънс и му казал:
— Ейс, тази работа не може да остане така. Ти се разправяй.
И така, Ейс ми заповяда да организирам полево учение в залива Субик. Времето ми за подготовка беше деветдесет дни — едва стигаше да събера необходимата тактическа разузнавателна информация за подобен удар в пълна тайна62. Носехме снаряжението си в специално направени сандъци с тайни отделения, които ни позволяваха да прекараме оръжие, муниции и друго специализирано оборудване за убиване.
Моите разузнавателни данни — а те бяха страхотни — ги събра старият ми корабен приятел Тони Меркалди, един от може би тримата души в света, които знаеха какво всъщност прави „Червената клетка“. И той винаги се проявяваше както трябва.
Със сигурност беше блестящ в Манила. Трябваха му шестдесет и осем дни работа, без да създаде и една вълничка по водата, но накрая успя да открие тайната квартира, където ръководството на бригадата се срещаше веднъж месечно. Ние я ударихме. И да, избихме ги всички. Кърваво. С онова, което задниците, писатели на сценарии за Холивуд, наричат „изключително предубеждение“. След това обезглавихме труповете и оставихме тангата, облегнати на стената, хванали собствените си глави в безжизнените си ръце като знак за техните другарчета, че ние, янките, сме страшно сериозни и печени копелета. След това повлякохме задници към залива Субик, с достатъчно време един путкогъз четиризвезден ревльо да ми разшири задника, защото моите „танга“ от „Червената клетка“ били много груби с неговите бедни моряци. Ех, ако знаеше.
Тук сега щях да изиграя нещо подобно. Тъй като, тайното ми пристигане се взриви, щях да се възползвам от учебната мисия за прикритие. И войската на Араз щеше да бъде нашият неволен камуфлаж. Щяхме да организираме ученията си в граничните зони, от които да провеждаме реалните си нападения. Азербайджанците ще разположат оборудване за своето обучение — а и самите ние щяхме да го ползваме. Разбира се, нещата щяха да са сложни. И ако Араз беше толкова умен, колкото го считах, може да стане леко подозрителен. Но той, пък и всеки друг, нямаше да може да докаже нищо.
62
Такива удари не се правят на момента. Искате доказателства? Добре. Когато израелците тръгнаха след покрития с лоша слава капо ди тути капи от Хамас, Халед Мешаал, в Аман, Йордания, през 1996 г., Мосад подготви мисията твърде бързо. Разузнавателните данни не бяха добри. Екипът не изчакал обекта достатъчно дълго, за да види как се движи и кой е с него. Не работили достатъчно дълго по маршрутите за ексфилтриране, нито по Мърфи-факторите. Нещастният резултат се състоеше в това, че убийците на Мосад бяха преследвани от телохранителите на Халед, настигнати и заловени от Йорданци, с което предизвикаха задълбочен политически проблем с единствения си истински приятел в Арабския свят — покойния крал Хюсеин. И както е обичайно при подобни осирации, най-високопоставените хора в оперативния отдел в Мосад разрешили тази перверзия въпреки факта, че излагат на опасност живота на собствените си офицери, запазиха креслата си.