Разбира се, графикът, който си предвиждах, означаваше съвсем малко сън за мен и моята банда стрелци-плячкаджии. Но пък човек не става тюлен заради хубавите графици и лекотата на операциите.
Рано-рано изпратих Бумеранга, Ранди Майкълс, Нод, Малката бира, Пиколото, Мустанга и Цирея да се срещнат с Араз и да започнат предварителните работи с неговите бойци. Докато те се занимаваха с това, пуснах Гризача, Алигатора, Бъч, Найджъл, Копача, Таймекса, Пачия крак и Чука да разузнаят града. Исках да видя кой кого следи. Моите момчета бяха добри улични оператори. И тъй като им позволявам да изглеждат като обикновени боклуци, те не се различаваха от хилядите англичани, американци, франсета, италианци, норвежци и турци, дошли тук да работят по нефтените находища и да изкарат малко данъчно необложени пари. А аз ли? Аз използвах първите си двадесет и четири часа в събиране на информация за ирано-руския съюз.
Не трябваше да се притеснявам за арменската страна на въпроса. Ави вече имаше информация за всичко, което ставаше в тази ОЗ63.
Как така ли? Ами израелците са гъсти с турците, както и с азербайджанците. Турски пилоти се обучават в Израел. Също и елитни турски войски. И както вероятно знаете (ако не знаете, трябва да внимавате повече в час по география), Ереван, арменската столица, се намира на не повече от двадесет километра от турската граница и на около шестдесет мили право на север от мястото, което турците наричат Буюкагри даги, а ние — планината Арарат, където се предполага, че е спрял Ноевият ковчег след потопа. Това е мястото, близко до Армения и Иран, където израелците са разположили половин дузина подслушвателни станции, където изсмукват ТЕХРАЗ, СИГРАЗ и ЕЛРАЗ64 информация от въздуха. Освен това с помощта на малки, практически неоткриваеми БВС (Безпилотни Въздушни Съдове) от шесто поколение с обшивка от „кевлар“ и снабдени с ПНИ (Предно Насочени Инфрачервени) сензори и високоразделителни телевизионни обективи те редовно разузнават една радиална дъга от двеста мили, която започва от арменския анклав в Карабах до иранския град Хой.
Вижте, за разлика от нас израелците не дават пукната фъшкия за нарушенията на арменския или иранския суверенитет. На тях им трябва информация — и правят каквото трябва, за да я получат. Без добра информация могат да бъдат прегазени и страната им унищожена, преди да успеят да реагират. И така, те действат инициативно за собствените си национални интереси. Всъщност понякога ни ядосват до страшно посиране, защото от време на време израелските национални интереси нямат нищо общо с националните интереси на Съединените щати и в такива ситуации САЩ се оказват на топа на устата. В такива ситуации сме склонни да мислим за другия. Израелците — не. Ако се стигне до решението нас или тях, те ще се погрижат за себе си и не мога да ги виня. Всъщност, ако питате мен, можем да се понаучим от израелците как да действаме като ВОИНИ, а не като путки.
Но моментът не е подходящ за една от моите проповеди как политиците и бюрократите правят страшна каша от националната политика. Време беше да намеря малко информация за иранските танга. И да ви кажа, страшно много дължа на приятелите си Чушката и Меркалди. Вече знаете, че тангата от ЮА65, които бяхме очистили на нефтодобивната платформа, използваха за база стария подслушвателен пост на ЦРУ при Астара.
Е, Чушката рискува работата си и ми изпрати по факса някои интересни изображения. Както изглеждаше, на обекта е имало мисия от групата за обучение Алфа на Спецназ. Откъде познах ли? Познах, защото бяха нагласили трасе с препятствия, помещения за стрелба и за снайперисти така, както съм ги виждал през Студената война, когато разучавах спътникови снимки на обекти за обучение на Спецназ в Съветския съюз. За да съм сигурен, изпратих по факса снимките до Тони Мерк в Разузнавателното управление към Министерството на отбраната.
Мерк ми се обади по секретния телефон след не повече от шестдесет секунди от факса.
— Посрани Боже — цитирам, — защо, мамицата му, никой не ни е изпратил тези неща?
Добър въпрос. Защо това значително събитие не е станало очевидно за нашата армия квалифицирани аналитици в Ленгли, Форт Мийд и военновъздушната база в Болинг? Отговорът е, че тези аналитици никога не са виждали въпросните снимки. Нарежданията на администрацията бяха спътниковите снимки да се съсредоточават върху области с напрежение като Индия и Пакистан (където нямат дори един-единствен агент), да наглеждат севернокорейската ядрена програма (също защото ЦРУ няма право да използва агенти, които може да са извършвали престъпления) и да използваме своите наблюдателни устройства, които, за да стоят в орбита, ни струват 2,3 милиона гущера дневно, за да помагаме за запазването на мира в шибаната Северна Ирландия, където политическата ситуация се е превърнала напоследък в пословично насиране.