Мамка му — ударих спирачка точно навреме, за да не се ударя отстрани в един голям камион. Отново извих глава надясно. Пак мамка му — оризовата ракета не се отдалечаваше и scheißkerl-ът76 отново беше вдигнал шибания картечен пистолет с една ръка за втори опит.
Дадох на заден, завих и тръгнах наляво. Нямаше изход. Върнах се, дадох на заден, а после се промъкнах край камиона на подскоци, с удари по клаксона и с тръгване и спиране, за да не ме застрелят. Заглавих таксито между една кола и един камион и започнах да въртя волана наляво-надясно, за да ги удрям по калниците като намек, че трябва да ми се махат от шибания път.
О, да ми го начукат. С периферното си зрение видях, че мотоциклетистът отново се е изманеврирал зад мен и се гласи за нов опит.
Аз извих волана надясно, като му оставих избор да се откаже или да прескочи една цистерна. Той реши да се откаже, спря, върна се назад, а после диво зави наляво и ме изпревари рязко с осем, девет, десет метра и три коли. Хлапето със „Скорпиона“ се обърна и сложи цевта на пистолета над рамото си и към предното ми стъкло. Не се притесняваше за нищо — щеше да стреля и да се моли, и ако убие дузина други хора, то толкова по-лошо за тях.
Е това им е лошото на шибаните днешни деца. Нямат никакво уважение. Не им пука да прахосват муниции — или пък невинни хора.
В този миг на небрежност Коженото палто подписа смъртната си присъда. Не беше по-различен от боклуците, които убиха невинните хора на пътя за Баку вчера сутринта.
Време беше да спра тези задници. Затова включих на задна скорост, изминах към три метра на пълна газ, после ударих спирачка, включих на първа, пуснах съединителя и се изправих върху шибаната газ.
Вижте, „Пежо“, особено старите дизели като това такси, имат безславната известност, че ускоряват бавно. Но това нямаше значение. Дори нямах десетина метра разстояние от мотоциклета, за да засиля, и не ударих кучия му син с повече от двадесет километра в час.
Но двадесет километра се оказаха достатъчно, повярвайте ми. Подкарах оризовата ракета пред себе си като шибана футболна топка. Шофьорът й се паникьоса и се изправи върху спирачката, което накара мотора да се хлъзне, да се отклони и да се прасне — прас — в шасито на един голям, дълъг камион.
Идеално ли се получи, питате? Не, защото не ги убих още там. Но предвид движението, това ми стигаше. Бръкнах в джоба си, извадих купчина гущери, рязко измъкнах шофьора от мястото за краката пред седалката и натиках банкнотите в ръката му.
След това, както моите приятели от полицията обичат да пишат в докладите си, „Субектът бързо излезе от колата, за да продължи с жестокостите и безредиците“. Превод: още не бях свършил работата си за сутринта.
С което искам да кажа, че посегнах и откопчах кобура на своя пистолет. Около падналия мотоциклет се събираше тълпа. Добрата новина беше, че Лунното лице се намираше в доста лоша форма — смъкнал беше повечето от скалпа си, когато се пъхна под камиона, и кървеше обилно.
Лошата новина беше, че и онзи с пистолета беше паднал — но не и припаднал.
Осъществихме визуален контакт с него, когато заобиколих около носа на стар автомобил „Зил“. Коженото палто може и да беше ранен. Но беше готов да действа. Измъкна се изпод падналия мотоциклет, размаха пистолета си наоколо, за да разкара тълпата, изкрещя цял куп думи, които не разбрах, и насочи дребното си оръжие към мен.
Изстрелите не се чуваха, но усещах как куршумите удрят около мен. Бутнах една млада жена настрани с лявата си страна, съборих двама мъже на земята, застанах пред една азербайджанка и грубо я блъснах, за да я накарам да се просне на палубата, след това вдигнах пистолета си нагоре, нагоре, нагоре, за да се прицеля, и изстисках три, четири, пет, шест, седем от своите патрони „Хидрошок“, които пистолетът ми обича толкова много.
Шумът направо разпръсна шибаната тълпа. Коженото палто можеше и да има шибан автоматичен пистолет, но никой не чуваше изстрелите му. Моят пистолет обаче вдигна шум колкото цял товар лайна. Затова аз се оказах човекът, предизвикал целия този хаос.
Но не забравяйте моята роля тук: аз съм Единственият, Официален, Заверен, Ори-джин-ах-ален и Законен Свиреп Воин®. Обичам смута, хаоса и бъркотиите — ако можех, дори бих им сложил търговска марка на свое име, мамка му. Затова стрелбата ми не беше идеална като на стрелбището. Но пък беше ефективна в бойни условия77. Ударих го в краката и чатала — особено болезнено място за улучване от куршум. Очевидно Коженото палто не хареса онова, което му сторих, защото се сви на кълбо и опита да се скрие зад падналата оризова ракета.
77
Нека ви кажа, че мнозина стрелци с идеални резултати не са способни дори да се осерат в бой. Ето защо се обучавам по моя си начин и наблягам на стрелбата в стресови ситуации, гадни условия и движещи се цели, които се ебават със стария Свиреп воин. По този начин, когато