Отърсих звездичките от очите си и започнах да млатя с ръце, за да си дам секунда време за размисъл. По дяволите, беше ме ударил по-силно, отколкото си мислех.
Е, майната й на болката. Време беше да покажа на тоя задник как се правят нещата. Протегнах ръка, хванах го за китката, клекнах, извих се, ръгнах го с коляно в гърдите и извих ръката. Voila — като в шибания учебник. Пистолетът падна и изтрака по плочките на пода и надолу по коридора.
Като професионалист той знаеше, че не бива да се тревожи за пистолета. Вместо това вдигна ръце нагоре в защитна стойка в стил бойно изкуство и се изви, финтира и ме фрасна с лакът в корема, от което ми се събраха очите.
Оох, заболя ме. Но нямах време да мисля за болката, защото този кучи син опитваше да ме убие. От начина, по който действаше, разбрах, че е ходил на училище в „Спецназ“. Там учат на бойно изкуство, при което се разчита на голям брой бързо нанесени удари — оптималният брой е малко над двеста удара в минута. Мога да ви гарантирам, че този задник беше се постарал да изкара шест плюс.
Но както всички знаете вероятно, за всяка мярка има контрамярка. В този случай аз използвах една стара техника от водолазно-диверсионните групи, на която ме научи Рой Хенри Боъм, кръстникът на всички тюлени. Наименованието според техническата номенклатура на това водолазко жабарско бойно изкуство е познато като ШЧВ/ШЧР и означава ШИБАНА ЧИСТА ВОЛЯ и ШИБАНА ЧИСТА РЕШИМОСТ.
Рой веднъж се сбил с четирима морски пехотинци, всичките с петнадесет години по-млади от него, в бара на военноморския офицерски клуб в базата Литъл Крийк, Вирджиния. Виждам те там, заднико, дето се мръщиш, че Рой не се е сбил с осем или девет морски пехотинци. Е, такива конски лайна можеш да видиш само по телевизията и в киното. В реалния живот да се сбиеш с четирима морски пехотинци, не бе, с четирима рокери или дървосекачи, или полицаи, значи, че можеш и да умреш. Но не и Рой Хенри Боъм, който беше — и още е — един на десет милиона.
Както и да е, Рой си падаше саркастично копеле и вероятно е казал нещо приятно като „Знаете ли защо Господ е дал на морските пехотинци една гънка в мозъка повече от тези на конете? За да могат да маршируват на парадите, без да серат по улиците.“. Както и да е, не е важно дали той или онези са започнали веселбата. Ето крайната сметка: Рой не е разбил този квартет по-млади, по-бързи и по-добре физически противници, защото е бил по-ловък от тях. Той ги е разбил, защото е искал да победи повече, отколкото те. Той е бил по-долен и зъл и пет лайна не е давал за честния бой. Както винаги обичаше да казва на своите попови лъжички: „Запомнете, негодни боклучави задници такива: маркизът на Куинсбъри е бил педал.“81
Онази нощ в Литъл Крийк чистата воля и чистата решимост на Рой са му дали предимството. Той просто не можел да си представи да загуби и затова се бил с такава ожесточеност, че враговете му трябвало да се откажат. НЕ МОЖЕЛ ДА СЕ ПРОВАЛИ. И затова, като свършил, нито един от морските пехотинци не стоял на краката си.
Сега този ЯПР беше голям колкото мен и също толкова силен. И си го биваше адски много, мамка му. Но всичко това не значеше нищо. Защото благодарение на Рой съм научил ключа към победата. Знам дълбоко в свирепата си душа, че исках да убия ЯПР много, много повече, отколкото той искаше да убие мен.
И така, докато той нанасяше своя дъжд от удари, аз го прегърнах, обвих се върху него като водорасло и го затиснах. Той започна да се отбранява: с лакти, колене, нокти и зъби. Аз му отвърнах с удар с глава, който го разклати, и последвах с добре засилен ритник, който попадна зад коленете му и събори и двама ни на пода.
Изтърколих се върху него и започнахме да се борим. Той опитваше да ме държи настрана от себе си. Опита да се изправи на крака. Но нямаше да го пусна. Вижте, знам, че повечето схватки свършват на пода. А ако не се чувствате комфортно на пода, значи ще загубите. Аз съм бил подов побойник целия си живот. Този задник ли? Той беше в добра форма, докато е на крака. Но сега, като се търкаляше по прашния под, се намираше извън шибаната си стихия, докато аз бях в своята.
Опита да се възползва от тежестта си и да ме затисне по гръб, като в същото време стискаше китките ми с ръце. Аз се извих и освободих лявата си ръка, вдигнах я и забих юмрук в лицето му с всичката сила, която можех да събера.
81
Сър Джон Шолто Дъглас (1844–1900), британски аристократ, формулирал правилата за бокса, някои от които са носенето на ръкавици, разделянето на мачовете на рундове и отброяване в продължение на десет секунди за нокаут. — Б.пр.