Видя какво го чакаше, изви се в последния момент и юмрукът ми се прасна в плочката на пода.
Ако имате памет, ще си припомните, че някой съвсем неотдавна беше изкълчил малкия пръст на лявата ми ръка. Радвам се, че си спомняте, защото аз бях забравил. И болката от удара с подутия пръст по твърдия под ме разтърси до ноктите на краката.
А и ЯПР не мислеше да ме остави да се съвзема. Стисна ме за плитката и дръпна рязко, като изви врата ми назад. Замахна със свити като копие пръсти към адамовата ми ябълка. Аз блокирах удара му с ръка, хванах го за пръстите и ги извих назад, от което той изпищя. Измъкнах се изпод него и с всеки шибан килограм енергия, която ми остана, го блъснах с рамо, а после с ръка блъснах главата му в стената.
Това го позашемети — но не достатъчно. Той се претърколи далеч от стената, изправи се на колене и се хвърли към пистолета, на около два метра надолу по коридора.
Аз го спънах, минетчията му с минетчия. Но като добър плувец, той продължаваше да мести крака, протегна ръка и хвана пистолета за цевта, след което се опита да го сложи в дебелата си длан.
В никакъв случай, мамка ти. Праснах го в кръста с юмрук, от което се задави. С дръжката на пистолета той ми направи един неприятен разрез на челото, а после се опита да пръсне въпросното чело.
Голяма грешка, шибаняко. Усетих втория удар, вдигнах ръка и хванах пистолета в свръхголямата си длан.
Това изобщо не спря ЯПР. Той завъртя пистолета така, че цевта да сочи горе-долу към мен, а после се опита да вкара палеца си пред спусъка, за да стреля. Според мен хич не му пукаше къде ще иде куршумът.
Но на мен ми пукаше — мамка му, цевта се приближаваше прекалено много, за да съм спокоен. Натиснах ръката му, хванах я под своята и я разтегнах така, че да му счупя лакътя.
Шибаната става не се счупи, но трябва да го е заболяло адски силно. Той изкрещя нещо на руски, но не пускаше шибания пистолет. Всъщност продължаваше още по-усърдно с опитите да натисне спусъка.
Аз реагирах и накрая успях да вкарам палеца си чак до края зад шибания спусък. Сега ако опиташе да го натисне, нямаше да стане нищо.
Стратегията ми не позволи на пистолета да гръмне, но извади дясната ми ръка от схватката. Затова беше време да приключа нещата, преди ситуацията да се влоши още повече.
Издрасках очите му с лявата си ръка, което ми причини горе-долу толкова болка, колкото и на него. Той опита да ме удари с едната си свободна ръка. Така се разкри — махна свободната си ръка откъдето трябва само за микросекунда. Това ми стигаше. Ударих го с лакът, после с коляно, а после го превъртях нагоре и настрани, като използвах пистолета като опорна точка. Когато се преметна над мен, дясната му китка изпука.
О, това трябва да го нарани адски силно, кучият му син, защото изпищя и от устата му излезе гадна пяна. Господи, дано тоя куродъх педал да не е болен от бяс.
С всички сили му измъкнах пистолета. Обърнах го. Извадих палеца си. Обхванах с длан дръжката и сложих пръст върху спусъка, а после насочих пистолета с цевта към него. Той видя какво става с крайчеца на окото си и започна да се бори здравата. Но нямаше да избяга. Хванал го бях и щях да го очистя. Знаех го — той също го знаеше, защото виждах страха в очите му.
Този поглед означаваше, че е мой. Наврях пистолета в подмишницата му и го оставих да усети натиска от цевта. Вгледах се в потното му, кръгло, зачервено лице, което след малко щеше да е мъртво, и прошепнах:
— Замочу, баклан.82
Натиснах спусъка три пъти, докато той се бореше с широко отворени очи. Триото изстрели бяха заглушени от тялото му. Той продължи да се бори още няколко секунди. Аз му пуснах още един куршум и той омекна.
Строполи се в мърлява купчина, по лице. Опрях пистолета в тила му, коленичих, застанах на ръка разстояние от него, за да се опазя от плискащата кръв, и пуснах един последен куршум в тила му, за да съм сигурен, че ще остане, където си беше.
Изправих се на крака изтощен. Единственият положителен аспект на последните няколко минути се състоеше в това, че в един момент по време на боя лявото ми пръстче беше се нагласило обратно както трябва. Болеше адски, но пък отново функционираше.
Всъщност „функциониране“ е относително казано. Откровено, приятели, това го вършех с по-малко вредни последващи ефекти, когато се намирах по-близо до стадия на попова лъжичка в живота си. Това ставаше във време, когато бирата и катеричките не стигаха, спането беше ненужна пречка в съществуването, а хуят ми стоеше твърд през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Е, приятели, младостта е нещо, което младите прахосват. И…
82
На руски жаргон това е „Пикая на гроба ти, боклук“. Може и да не знам много руски, но каквото знам, го знам.