Глава 7
— Господи, изглеждаш ужасно — каза Ашли, чиито очи се уголемиха като чинии, когато ме изгледа през наполовина отворената врата на апартамента си.
— Трябва да се направи нещо във връзка с това лошо движение по улиците, майоре — казах с безизразно лице. — Да ти се намира аспирин тук, в заведението?
— Аспирин! Искаш аспирин! Дик, на теб ти трябва инжекция морфин и тридесетина шева.
Казахме си новините, докато се занимавах с новопридобитите си натъртвания и контузии. Тъй като апартаментът на Ашли се преглеждаше два пъти седмично за микрофони от техниците на посолството, тя се чувстваше спокойна да говори. Въпреки това аз пуснах радиото и телевизора с пълна сила. Не си въобразявай, нали така? Както и да е, тя ми каза, че има две обстоятелства, които според нея трябва да знам. Първо, чула беше преди около два часа от азербайджански военни източници, свързани тясно с онова, което е познато под името чёрные смородины85, или кавказката мафия, че може би е решено да ме убият.
— Това можех сам да ти го кажа.
— Да, но те нямаше, за да го потвърдиш. Обадих се в хотела, но ти вече беше излязъл. Не исках да оставям съобщение.
Тя изгледа критично колекцията ми от сини (а да не говорим за пурпурните, зелени и кървавочервени) белези, докато аз обилно нанасях „бетадин“ по своя торс.
— Ще класифицирам този свой източник от категория „Б“ в „А“ — каза тя си отбеляза нещо на тефтера.
Заех се с дългия разрез, който започваше от челото и свършваше в косата ми, като скимтях при всяко мръдване на адски болното си пръстче.
— Имаш ли представа кой е поръчал убийството?
— Не. Ако мафията е замесена, може да го е поръчал всеки — азербайджанците, руснаците, иранците, арменците. По дяволите, Дик, ти си толкова конфликтен, че нищо чудно клиентът да е Групата за подкрепа на лесбийките към Пентагона.
Обмислих точно тази възможност, но после я изоставих.
— Не. Екипът, изглежда, беше съставен от руснаци.
— Това не ми говори нищо. В този край на света можеш да си наемеш бивши специалисти от спецназ за петдесет долара на ден.
— Ами онзи на телефона?
Тя сбърчи нос.
— Това може и да е важно, а може и да не е. Проблемът е, че няма как да се разбере кой е той, защото тук не можем да проверяваме номерата на клетъчните телефони. На тукашния черен пазар има толкова много телефони, телефакси, безжични предаватели и други неща, че този, дето си го взел от тялото на Максимов, може да е бил откраднат в Лондон или Рим, или пък кой знае къде. Тук разкодират всичко.
Тя посочи с пръст факса на своето бюро.
— Вероятно това е един от малкото законно придобити апарати в Азербайджан.
Кимнах. Още една задънена улица.
Лицето й просветна.
— Добрата новина е, че можеш да проследиш картата на „Американ експрес“. Там трябва да има записи. Може би някой плаща сметките.
— Ще задействам Мерк веднага, щом се добера до моя телефон.
Вперих поглед в огледалото, за да оценя ръкоделието си, и останах доволен от резултатите. Обърнах се към Ашли.
— Е, как изглеждам?
— Сякаш някой е опитал да те бие до спукване.
— Не ми разваляй радостта.
— Да де, но истината си е истина.
Тя тръгна нервно напред-назад.
— Има още нещо, което трябва да знаеш — каза.
— Давай.
— Обявен си за персона нон грата в посолството.
Аз се бях досетил за това от краткия си разговор със служителя по регионалната сигурност и го казах на Ашли. Тя ми обясни, че дори посланик Медисън да не е в състояние да накара азербайджанците да ме обявят за персона нон грата и да ме изхвърлят от страната, тя може да ме изолира от посолството. И така, написала записка до персонала на посолството, с която официално станах недосегаем. Никой не трябваше да прави нищо във връзка с мен или моите хора. Никаква подкрепа. Никаква помощ. Никакво нищо.
Свих рамене.
— Накъде биеш?
— Ами…
— Виж, майоре… — казах на Ашли по СНН — Свирепо Неподправен Начин — какво мисля за посланик Медисън и за нейния начин да си върши работата. И тъй като не ми пука за Член 88
85
Буквалният превод е „френско грозде“. На жаргона на руската мафия означава бандити от Грузия, Чечня, Азербайджан и Армения.