После, след като изясних възгледите си, обясних на Ашли, че ние, тюлените, не се нуждаем много от подкрепата на хора като посланик Медисън. Хей, та ние сме умножители на силата. Ние разработваме свои собствени мрежи за операции, разузнаване, снабдяване и организационни работи. Резултатът ли? Ами каквото и да правеше или да не правеше посланичката, мен не ме засягаше ни на йота.
В същото време знаех, че не можех да работя във вакуум. Опасно е да го прави човек, защото при тази мисия всичко имаше политически последствия. И докато аз не съм политически човек, големият ми славянски задник можеше да изгори много зле, ако не бях включен в системата. Резултат? Щях да имам нужда от някой в посолството, който да ми подхвърля байтове информация и политически данни. Някой, на когото да имам доверие, че ще пази гърба ми.
Ашли вдигна ръце.
— Господи, Дик, като съдя по дългия списък с възможности, това май ще трябва да съм аз.
— Не си длъжна — вероятно ще намеря някой друг да ми помогне.
Тя махна пренебрежително.
— Самият ти не вярваш в това повече от мен. Виж, Дик, знам, че двамата с теб не се разбираме във всичко — моите чувства към президента например не са така, ъъ, крайни като твоите. И може би не съм прекалено влюбена в твоите методи на работа. Но ние сме войници. Ние сме военни хора. Е, посланичката си мисли, че може да плащаш откуп на врага. Тя го нарича „експедиране“. Аз знам, че нещата не са така — и ти го знаеш. Повечето от политиците в посолството смятат, че говоренето е самоцел. Дипломация като на Монтел или Хералдо88. Мислят си, че просто като си водят преговори, ще могат да разрешат проблемите. Само че аз и ти знаем от опит, че всичкото говорене без политически мускули е безсмислено. Виж как Саддам Хюсеин прегази Кофи Анан. Виж как сърбите прецакаха Ричард Холбрук. Има много примери.
Тя спря, за да си поеме дъх.
— А в тази част на света? Политическите мускули означават военна сила — или съвсем истинската заплаха от такава. Знаеш ли какво разбират тук в дикий восток — което, ако не знаеш, е дивият изток? Тук разбират, че силата идва или от цевта на пушката, или от варела с нефт. Руснаците го знаят и опитват всичко, за да се намърдат в играта. Иранците — също. А и ние, откровено казано, макар да не го правим толкова нахално като тях. Така че ситуацията не е добра.
Тя отпи от кутията кола.
— Както и да е, това беше дългият начин да кажа, че според мен имаме сериозни проблеми и искам да помогна.
Драго ми е, приятели, да видя младоци като Ашли Еванс, млади офицери, да искат да заложат задниците си за онова, в което вярват. Този вид твърдост, кураж и сила на духа се среща все по-рядко в днешната армия. И аз знам кога да се съглася.
— Добре. Ще те държа в настрани от всичко това, доколкото мога.
Прекарахме следващите два часа в разискване на съществените елементи информация, които щяха да ми трябват от посолството и в обмисляне как Ашли да ми ги осигури. Не й казах за плановете си да ударя „Юмрукът на Аллах“ заедно с Ави Бен Гал, защото колкото по-малко знаеше тя за моите работи, толкова по-далеч от бедата щеше да стои, когато лайната се удрят във вентилатора.
Когато се върнах в хотел „Гранд Европа“, малко след 16:00, ме чакаше списък със съобщения, дълъг колкото моя малкия. Разлистих дебелата купчина розови листчета и отброих осем само от един подател. От средата на деня някаква госпожица Ивана от фондация „Сирджик“ се беше обаждала отново и отново с молба да й звънна при първа възможност. Имаше и две съобщения от Ави Бен Гал.
Да, исках да науча всичко за „Сирджик“. Но Ави имаше предимство. Набрах личния му номер и той вдигна слушалката веднага.
— Бен Гал.
— Lech ti-Zedayeen — иди да се чукаш.
— Я, кой ли се обажда? — засмя се той. — Къде си бе?
— Ще ти кажа, когато застанем лице в лице.
Чух го да охка в престорен ужас.
86
Член 88 от Всеобщия военноправен кодекс забранява на всеки в армията да прави обидни забележки за цивилното ръководство на въоръжените сили. Резултатът е, че аз мога да загина, защитавайки вашите права според първата поправка
88
Монтел Уилямс и Хералдо са водещи на телевизионни предавания. И двете предавания са дневни и се надпреварват по лош вкус. Да си дипломат като тях значи да не си никак дипломатичен. — Б.пр.