Всъщност говоря пет езика свободно, като за четвърто ниво, и още три, горе-долу. Имам магистърска степен по политически науки от университета в Обърн. Да, убил съм десетки мъже в ръкопашен бой. Да, немалко гърла съм прерязал. Но също така съм консултирал насаме президента на Съединените щати, министъра на отбраната и председателя на Обединеното командване. Представял съм някои неща насаме пред директора на Централното разузнавателно управление, пред британския заместник-министър на отбраната, директора на „МИ-6“, ръководителя на Bundesamt fur Verfassungsschutz, свръхсекретния разузнавателен апарат на Германия, пред френския министър на отбраната, президента на Египет, покойния крал Хюсеин на Йордания и директора на Мосад. Опитвам се да ви кажа, че да си Свирепия® означава не просто да можеш да убиваш, като ти се прииска или те призо̀ри. Трябва да разполагам и с други, по-изтънчени средства. Което в наши дни означава да знам как да намеря точно каквото ми трябва в Интернет и да разбирам как да пускам сложни програми на компютъра.
Какво правех ли? Две неща. Първо, проигравах сценарии за нашето нападение в Иран. Получил бях достатъчно информация от Тони Меркалди и от Чушката, за да започна процеса на планиране на мисията.
Да, процесът на планиране на мисията. Мисиите във войната със специални методи не са просто на момента: „А бе, хайде да идем да убием няколко лоши…“ Може и да сме неконвенционални воини, но прекарваме лайнарски много време в разработка на оперативните си планове. Аз на това му казвам Сачмо подход към убиването.
Луис Армстронг, познат като Сачмо, е най-великият джаз тромпетист, когото тази страна (или пък друга) е имала. Неговите солоизпълнения са неописуеми, изобретателни творчески полети, които се извисяват високо и отвеждат нещата в музиката далеч отвъд нейните краища, както моите хиляди операции от реалния свят са отвеждали войната със специални методи отвъд краищата, до които някой е стигал във Воинския занаят на трошене на неща и убиване на хора.
Но солоизпълненията на Армстронг не са импровизирани джемсешъни, също както и моите операции не са импровизирани скачания и пукотевици. Той е обработвал всяко соло — всеки негов нюанс — в дълги упражнения. Импровизирал е, ревизирал е, адаптирал е, преработвал е и е пренагласял изпълнението си така, че накрая то да пасва идеално и напълно в творческата и техническа музикална вселена на Армстронг. И тогава, по този начин оформил, лъснал и полирал това соло, го е спуквал от свирене пред публика. Резултатът: публиката е вярвала, че слуша пълна импровизация, но всъщност е слушала един творчески и технически гений, чиито способности да композира са на нивото на Бах.
И така, драсках си бележки по тефтера, играех си с релационните бази-данни на компютъра и се занимавах със СВИЕ (Съществено Важни Информационни Елементи), за да определя ограниченията и особените условия, в които щяхме да действаме, разчертавах схеми на шестте фази на мисията92, а после определях за всяка от тези шест фази най-вероятните моменти, в които биха се появили мистър Мърфи и неговото семейство, и търсех решения, за да предотвратя появата му или за да го обезвредя, кучия му син, веднага щом се появи.
В нормални обстоятелства моите старшини биха вършили голяма част от това планиране. Аз твърдо вярвам в онова, което може да се нарече „отзад(ника) напред“. Това е, когато вашите старшини, които най-добре познават своите взводове, замислят детайлите на оперативния план.
Но днес моите старшини обучаваха бойците на Араз Курбанов и аз трябваше да свърша цялата работа. И така, трудих се като роб над клавиатурата и тефтера, докато свърших работата. Не, не ми харесваше да върша тази работа. Но я свърших. Това е то да КОМАНДВАШ.
И когато свърших, не отидох право в минибара и не си налях един доктор „Бомбайски сапфир“ с лед. Не отворих кутия „Хайнекен“. Затворих папките за планиране на мисията, включих се в Интернет, намерих добра търсачка и написах в нея името Стив Саркисян. След като разтоварих огромно количество документи, написах „Фондация «Сирджик»“ в търсачката и чукнах върху левия бутон на мишката. И в този случай бързо се показаха доста теми.
Ето какво, mit einem Wort, kurz gesagt, с което моят стар другар от корабите бригаден генерал Фред Колер93 би казал „накратко“ на родния си швабски език, намерих след около три и повече часа зяпане в екрана и източване на информация.
Както вече знаете, фондация „Сирджик“ беше НПО, което означава Неправителствена Организация. НПО е начинът от двадесет и първи век да се каже, че тази организация е хибрид — между група за оказване на натиск и благотворителна организация с идеална цел. Както и да е, „Сирджик“ определено имаше много пари за раздаване. Вече знаех, че главната й квартира е в старата сграда „Уитни“
92
Шестте фази на всяка специална мисия са: разрешение, десант, проникване, действия при целта, излизане и дейности след мисията.
93
Фред командва най-новата швабска контратерористична ударна сила, известна като KSK, или