Друга статия, тази на страницата на „Бизнес уик“, споменаваше, че миналата година Саркисян е изхарчил над шест милиона долара — половината за дарения като „меки“ пари за демократите и за републиканците, а останалото — за арменската кауза. Този човек си беше истински фонтан с пари.
„И така — лееше се някаква подлизурска статия в светската хроника на «Вашингтон пост», — когато е във Вашингтон, Стив Саркисян се среща редовно с президента и вицепрезидента, с говорителя и с някои от водещите лица в Белия дом, както и с водещи сенатори и националните политически председатели на двете партии.“ И според един наблюдател в Капитолийския хълм те се вслушват в думите му. Или, ако перифразираме старата реклама за Хътън97, „когато Стив Саркисян говори… хората слушат“.
Това звучи прекалено добре, за да е истина, нали? Да — и аз мисля така. Не съм циник по природа, но трябва да кажа, че инстинктивно нямам доверие на хора като Стив Саркисян, дори без да се познавам с тях лично, щом прочета такова огромно количество задъхани и безкритични лиги.
Нека говорим СП — свирепо просто — за това, за което става дума. Става дума за далавераджии. За продавачи на влияние. За хора, които плащат подкупи, но ги наричат „експедиране“. Подкупи? Да, подкупи. Те подкупват конгресмени и сенатори с политически дарения и в замяна получават правото да пишат законите, които засягат всички нас. Казвате, че това е недемократично. Точно така, мамка му. Но за тази неизбирана от избирателите група майкотаковащи оплитачи на кошници това е без значение. Те смятат, че знаят кое е най-добро за САЩ — или за онези недодялани, неумити, неизтънчени задници там, навън, — с други думи, вие и аз.
Но добрият стар резултат е, че тези продавачи на сила, на които плащат на час, не са нещо повече от обикновената курва. Всъщност курвите са по-откровени за работата си. О, може да се наричат юристи или съветници по обществените въпроси и да се смятат за божията класа на Вашингтон, защото денем и нощем се целуват с мнимите водачи на страната, подхвърлят им средства и ги водят на безплатни уикенди. Но най-силно мразя цинизма им. Той е абсолютно неограничен. Искам да кажа, че тази тълпа вредители-мангизлии с лимузини и костюми по поръчка вярват, че парите им могат да купят всичко или всеки. Виждал съм го преди. Задници като покойния и неоплакан Кларк Клифърд98 от скандала с парите на британската банка, който се наду прекалено много и си отдели няколко милиончета оттук и няколко оттам просто защото така му се приискало. Или пък бившия министър на отбраната Грант Грифит, когото трябваше да очистя, когато си помисли, че може да му се размине това, че продава ядрени ракети, защото би било прекалено срамно за политиците да го изправят пред съда. Трябва да ви кажа, че списъкът е дълъг колкото оная ми работа.
И така, с инстинкти в конфликт с цялата тази обилно мазна проза в пресата, усилих говора на радиото и телевизора и позвъних по осигурения срещу подслушване клетъчен телефон до своята спасителна мрежа в Щатите. Трябваха ми само няколко минути, защото Джим Уинк успя да извади информация колкото цял товар с лайна, сякаш си я беше приготвил на бюрото и чакаше да се обадя. И половин час след като посегнах към телефона, вече имах ИСТИНСКАТА и неподправена история за Стив Саркисян и неговата фондация „Сирджик“. И повярвайте, това, което научих от Уинк и двама други като него, беше много по-полезно, отколкото глупостите по вестниците.
Според Уинк се говорело, че фондацията опитва да създаде връзки с големите мултинационални нефтодобивни компании, които планират да разработват кавказкия район, но без положителни резултати. Фирмените адвокати били предпазливи, защото подкупът е незаконно нещо, както и да го наричаш. И така Стив Саркисян бил принуден да се пазари с по-дребните консорциуми в Азербайджан, Казахстан и Таджикистан.
Той добави, че Стив Саркисян вероятно се е поохарчил, въпреки че в ковчежето на фондацията има милиарди долари. Няколко парижки банки напоследък запирали личните чекове на Саркисян. А швейцарците отказали миналата година да откриват нови сметки на името на Стив Саркисян и поискали от него да извади всичките си пари от Цюрих и Женева. Защо ли? Защото миналата година швейцарските банкови закони бяха се променили, за да е много, много по-лесно да се следи прането на пари.
98
Съветник на Труман, Кенеди и други президенти на САЩ, обвинен в участие във финансов скандал. — Б.пр.