Накрая Уинк ми каза, че дори Белият дом, който всички знаем, би направил всичко, дори би продал тайните на страната за пари за кампании, напоследък държал Стив Саркисян на ръка разстояние. Дали всичко това доказваше, че Стив Саркисян е мръсен? Не. Но знаците определено ме караха да вярвам, че кучият син не е патриот.
Аз наредих и други части от мозайката. Чушката беше успял да сложи ръце върху това, което в занаята се знае като регистър за информацията от категория „Уиски номер“99. Не можеше да види самото съобщение. Но понякога и регистрите помагат. А в този случай беше станало точно така. Според един от записите в регистъра руснаците, които очистих на нефтодобивната платформа, се обаждали до Париж, когато нападнахме. Париж беше и мястото, откъдето Стив Саркисян долиташе в Баку. Запитах се как така Агенцията за национална сигурност се беше насочила точно към този клетъчен телефон, но Чушката си има своите граници за онова, което може да ми каже и което не може, и затова не си правих труда да питам.
Второ, картата на „Американ експрес“, която бях взел от ЯПР, принадлежеше на една неистинска корпорация в Сейшелските острови, която принадлежеше на фалшива корпорация в Бахамските острови, която принадлежеше на фалшива корпорация в Лихтенщайн, управлявана от Антилите, която принадлежеше на иранска корпорация с управление в Париж, която от своя страна се контролираше от… жената на Стив Саркисян.
Тоя беше по-мръсен от Грант Грифит, Бентли Брендъл и Вернер Ланос, взети заедно. Тогава осъзнах какво трябва да направя. А то беше точно каквото направи и ЯПР — да се възползвам от ситуацията и при пътуването до фондация „Сирджик“ не само да събера колкото мога информация за Стив Саркисян, но и в същото време да го разтърся достатъчно силно, за да допусне някаква грешка.
Защо ли? Защото събирането на информация и разтърсването бяха цел на истинската ми мисия тук, в Баку. Помните ли истинската ми мисия? Имах задачата да оценя какво правеха ивановците и иранците, за да може министърът на отбраната да формулира правилна политика за сигурността на кавказкия район. А от току-що наученото старият Стивчо беше затънал до мишниците сред руснаци и иранци.
О, да. Знаех, че фондация „Сирджик“ има около 180 служители на постоянни длъжности. Познайте какво: около 65 процента от тях бяха или ивановци, или иранци, или арменци, а останалите — почти по равно разделени между франсета, шваби, британци и разни източноевропейци. Фондацията имаше само двама американци и те заемаха ниски нива в охраната на Лондонския офис — най-неактивния и най-малък в „Сирджик“.
Познайте още нещо. Според моя приятел Тони Меркалди някой вдигаше шум в Щатите и бързо и усилено търсеше информация за moi. Тони беше приложил постоянна заповед номер седемнадесет100 върху тези запитвания и открил, че преди да тръгнат из Вашингтон, са започнали от фондация „Сирджик“.
— Предположих, че ще им трябва добър материал — изкикоти се Тони. — И затова им го уредих.
— Добър материал?
— Да — твоите проблеми с Белия дом. Алкохолизма. Многото ти проблеми със закона. Досието от затвора. Да знаеш, Дик, в дълбоки аки си затънал, ако питаш Военноморските сили. Кариерата ти е почти свършена — отново.
Обичам приятелите си, защото са толкова измамни, мамка му.
— Страхотна работа, Мерк.
— Да ти го начукам, заднико, длъжник си ми.
Добре, сега бях предупреден. И така, докато Стив Саркисян опитваше да провери кой съм (и не се справяше много добре), аз щях да правя същото с него. Но аз щях да проверявам телесните му отверстия отблизо и на много лична основа. И да ви кажа, възнамерявах да направя на тоя дебел и надут задник една истинска свирепа проктоскопия101 — sans абсолютно никакъв вазелин.
Глава 8
Не си носех официални дрехи за това пътуване. В края на краищата бях дошъл в Баку в напълно потаен режим, а за промъквания и надничания не се изисква официално облекло. Но пък съм живял достатъчно дълго, за да следвам собствените си Божи заповеди на войната със специални методи и така, без да си въобразявам, че ми трябват само бойни дрехи, дънки и кевлар, обикновено опаковам и един костюм, както и униформа от най-парадните.
99
„Уиски номер“ е кодова дума за най-важните прехванати разговори от Агенцията за националната сигурност. Информацията с това обозначение заминава направо на бюрото на президента и е строго секретна, като се изпраща от Разузнавателния отдел на Министерството на отбраната. Мисля си, че тъй като ви казах за това, по телефоните ми ще се появят подслушвателни устройства.
100
Майор Робърт Роджър е първият американски неконвенционален воин. Той е предвождал банда облечени в еленови кожи командоси с пушки кремъклийки и томахавки през времето на така наречената война срещу французите и индианците и с неконвенционалната си тактика разпробил нови задници на французите и на индианците. Както и да е, през 1795 г. Роджър написал деветнадесет постоянни заповеди за своите бойци. Те са оригиналните Божи заповеди за войната със специални методи и са също толкова валидни днес, колкото и когато Роджърс ги е написал. Постоянна заповед седемнадесет гласи следното: „Ако някой те следи, направи кръг, върни се по собствените си следи и направи засада на хората, които опитват да правят засада на теб.“ Е, този метод върши работа независимо дали сте по следа в гората или по следата на някой, който се опитва да намери информация. Ето защо Меркалди направи един кръг до собствената си следа и така успя да открие откъде се правят запитванията.