Отправи към Ашли бързо кимане с глава, придружено с бързо блясване на зъбите, сякаш за да каже колко се радва и е възхитен, че тя е успяла да дойде, и я предаде на жена си с онзи вид професионално, хоризонтално стискане на ръка, обичайно за хората, свикнали да посрещат дълги опашки по приемите. След това ме фиксира с бебешките си виолетови очи. Да, приятели, имаше пурпурни очи. Знам, хората нямат пурпурни очи. Затова предполагам, че носеше лещи. Защо ли? Не питайте, защото не знам. Но те му придаваха отличителна вълча осанка в съчетание с острата, сресана назад черна и посивяваща коса, гъстите вежди и тънките, остри черти. Зачудих се дали носът му не е студен и влажен, но потиснах желанието си да разбера това.
Той ме погледна право в лицето с немигащите си очи, които дълбаеха моите, а хладките му, сухи ръце притискаха моята дясна длан като сандвич и дългите му пръсти на аристократ стигнаха до пулса на китката ми.
Точно в този момент изръмжа с един от онези по принцип неопределими акценти от европейски тип:
— Аз съм Стефан Саркисян и съм истински възхитен да се запозная с вас най-после. Лице в лице, полковник — довърши той след кратка пауза.
О, да, о, да, о, да. Сега говореше английски, но това беше… Гласът. Същият характерен, дълбок, мек, мазно мазен тон, който бях чул за първи път по клетъчния телефон на покойния и неоплакан ЯПР. Сега късчетата от мозайката дойдоха по местата си: той знаеше, че аз знам, че е изпратил екип свирепи руснаци да ме убият. И преценяваше как ще смеля тази информация.
Добре, тъй като всичко това тече в забавен кадър, позволете да обясня какво Стефан Саркисян, известен още като Стив, който е доста умен, копелето му с копеле, беше успял да направи току-що.
Беше ме поставил в детектор на лъжата. Е, не такъв, дето Християните в действие използват, за да проверяват агентите си. Но ме преслуша също така цялостно, както в стол с ремъци около гърдите и китките ми и с гумени купички на пръстите.
Но го правеше ръчно. Проверяваше очите ми за онзи вид микромоментни колебания, които говорят за лъжливост на отговорите. Същевременно ръцете му проверяваха пулса ми, както и потта и осезателните реакции.
Перфектен ли беше моделът? Не. Но му го признавам — доста добре ме улови, без да го предвидя.
Но тук, приятели, е мястото, в което старата гума държи пътя; където отделяме Воините от другите състезатели и от мераклиите. Воинът, виждате ли, Винаги се Контролира. Контролира тялото си, контролира мисълта си, контролира цялата шибана ситуация. Когато парашутът ми откаже на девет хиляди метра — седем мили над онова, което старши помощник при оръдията Бъч Уелс нарича terror firmer103, — може и да съм изненадан от отказа, но не и от ситуацията. Защо ли? Защото вече съм тренирал как да действам. Поемам контрол и побеждавам отказа.
Когато тялото ми бъде потопено във вода с температура десет градуса sans водолазен костюм и все пак трябва да премина шестстотин метра през студените вълни, АЗ ЩЕ УСПЕЯ, защото ще контролирам тялото си; няма да допусна да измръзна. Дали мога да издържа цял час или повече? Отговорът, както вероятно се досещате, е едно кънтящо НЕ. Законите на физиката може да бъдат оспорвани и нарушавани с гола воля или адреналин. Но в края на краищата те са си природни закони, а природните закони не търпят постоянна промяна.
Тук и сега, в тази ситуация, с очите на Стив Саркисян, впити в моите, и с чувствителните му като на хирург ръце в очакване да доловят и най-малката промяна във физическото ми състояние, използвах всяка молекула на своето същество, за да ЗАПАЗЯ КОНТРОЛ НАД МИСЪЛТА СИ, ТЯЛОТО СИ И СИТУАЦИЯТА.
И така, отвърнах на погледа му, навел глава, за да скрия очите си като кобра и той да не види какво мисля, с абсолютно спокойна ръка; пулсът на китката ми и сърцето под контрол, бавни, както ги държа, ако съм на стрелбището и тренирам стрелба на осемстотин метра със снайперска пушка „Ремингтън PSS“, а едно погрешно тупкане на сърцето може да доведе до пропускане на целта. О, не — не му дадох нищо.
Казах:
— Удоволствие е и за мен да ви срещна лице в лице, Сирджик. Научих много за вас и вашата организация през изминалите няколко дни. От вашите служители може да се желае още много по отношение на ефективността и изчерпателността. Но една малка част от онова, което открих, помогна на мен и на колегите ми в Съединените щати.
103
Игра на думи с израза