След това се върнах при бара за още един „Бомбай“ и за тактически оглед на залата. Не ми се наложи дълго да търся ритъма. Всъщност имах чувството, че гледам океана от мостика на голям кораб. Наблюдавах как потоци хайлайфаджии се движат нагоре-надолу из дългата и широка зала, за да са сигурни, че са се поздравили с възможно най-много хора, като при всеки се спираха по за няколко секунди — целувки по бузите, усмивка, съучастническо намигване, — а после ги оставяха в килватера си. Имаше и половин дузина ъглостоящи, дошли да ПДЗ — Просто Да Зяпат. Ето ги: поемаха всичко с жадни очи. Но не искаха да участват в партито. И затова оставаха близо до сигурността на стените и ъглите, като наблюдаваха отдалече. Имаше много политици и дипломати. Посланик Медисън например. Тя се появи като шибаната кралица на нощта и прекара много, много време в оживен разговор със Стив Саркисян, преплела пръсти в неговите, сякаш свири шибаната Лунна соната върху дланта му.
Наблюдавах лицата им, докато си играеха на пипниръчичка. След това видях гримасата на лицето на г-жа Саркисян, докато тя наблюдаваше съпругчето си и посланик Медисън да играят малката игричка.
Разбира се. Еврика. Очевидно беше от лицето й. Съпругата знаеше, че Стивчо получава и нещо странично. Малко… външна помощ… от нашия благосклонен извънреден и пълномощен посланик Марибет Медисън.
След това, като си поигра на наеби-пръстче и вероятно докара Стивчо до добра, твърда ерекция, госпожа Медисън продължи из стаята като професионалист, показвайки зъболекарското ръкоделие за десет бона в устата си и циците си за двадесет бона на всички и на всеки. Не мога да си кривя душата. Тя беше спокойна и изискана както сенатор по време на предизборна кампания, усмихваше се и приказваше, като си пробиваше път из тълпата, заобиколена от агенти от дипломатическата служба за сигурност, облечени във фракове, наредили се в груб ромб, за да й разчистват пътя.
О, голяма работа беше.
Но нямах време да се възхищавам на нашата добра посланичка, защото исках да спра зъркели върху присъстващите тази вечер професионалисти. Откъде разбрах, че са професионалисти? Разбрах го точно както го бях разбрал във фоайето на хотел „Гранд Европа“: защото самият аз съм шибан професионалист, а един професионалист може да познае друг такъв.
Пък и не ми трябваше дълго време, за да ги открия. Стив Саркисян беше изкарал телохранителите си на пост. Водеше си ги от Париж и си ги биваше. Имаше и селяндури. По-точно ТС — трио селяндури — в зле скроени официални костюми, които се ръгаха натам-насам с лакти и рамене, сякаш притежаваха къщата. По движенията им съдех, че очевидно работят за „Сирджик“ и имаха за задача да наглеждат moi, макар че не се справяха много добре.
Другите двама плаващи агенти бяха истински професионалисти. Единият беше съветски човек — по-точно пенсиониран генерал-майор от КГБ на име Олег Лапинов. Носеше цивилни дрехи, беше обръснал главата си и приличаше почти на злобен мистър Чист105 с пухкавите и прилични на топки памук вежди и гъстия бял мустак. Но все пак познах лицето му дори от направените преди десет години снимки, които ми бяха пратили по факса от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. И да ви кажа, Олег съвсем не беше мистър Чист. Съвсем не. Той беше ИЛН — истински лоша новина. Вече имаше към седемдесет години, но все още очуканото му, кръгло и вечно червено лице си оставаше мутра на убиец. Като млад разбойник от КГБ е работил за чичо Джо Сталин и е правил така, че политически дисиденти да изчезват в Източна Германия малко след Втората световна война. По-късно е бил част от първата група от КГБ, проникнала в Прага точно преди съветското нападение в Чехословакия през 1968 г. През седемдесетте години беше ръководил лагери за обучение на терористи тук, в кавказкия район. През 1979 г. отговарял за елитния спецназ екип, убил президента на Афганистан точно преди съветската инвазия. През осемдесетте години беше ръководил безскрупулно политиката на изтребление срещу ръководителите на афганистанските муджахидини.
Сега се появяваше още веднъж — този път като главен съветник в Кремъл по въпросите на петролната политика в бившите републики. Което ще рече, че неговата работа беше да подреже дърветата тук, в Баку, така че да падат в посока, полезна за Москва, а не за Вашингтон или някой друг. За тази цел, според слуховото разузнаване на ЦРУ, той бил човекът за връзка на Москва с лаврушники, което на жаргона на КГБ означава грузинските, азербайджанските и арменските мафии. Казваше им доколко да събират дан, или рекет. Определяше колко от тусовката