И къде беше Олегчо? Той ми играеше контра. Ако аз отида надясно, той свиваше наляво. Ако аз дръпнех ляво на борд, той дърпаше дясно на борд. Тръгнех ли напред, той беше като мое огледало. Като два магнита с обърнат поляритет. Реших да се позабавлявам с него, но преди да успея да направя нещо, един от парижките охранители го издърпа от тълпата и поведе към ъгъла на залата, в който стоеше Стив Саркисян със сериозно изражение на вълчата си мутра.
От стойката на Олегчо разбирах, че не обича да го викат. Е, това е то характерът. Генералите, били те от КГБ или от САЩ, обичат да дават, а не да получават заповеди.
Е, жалко, Олег. Сега поне знаех кой носи звездите на раменете му. И така, докато наблюдавах, компанията на Олег и Стив се увеличи с втория представител на тежката категория за вечерта, една кльощава иранска торба за боклук на име Али Шерафи, чиято мрачна външност и чисто черни дрехи, гъста тъмна брада и мазна коса го правеха да изглежда като ислямски фундаменталист-гробар. Което всъщност не беше далеч от истината.
О, да. Разпознах Али Шерафи по снимките от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Като млад „студент“ Алито участвал в превземането на американското посолство в Техеран. Но тогава е бил толкова студент, колкото и сега. Всъщност Али Шерафи беше един от първоначалните членове на войнствената организация на аятолах Хомейни, Сепах е Пасадран — Иранския революционен корпус. Твърдеше се, че не го обичали в Техеран. Според данни от миналата година той опитал да вдигне преврат срещу иранското правителство, защото смятал, че политиката на сдобряване със Запада е зла и антиреволюционна. Но все още сред моллите имаше негови закрилници и според разказите от иранските източници те го спасили от затвор и го изпратили в нещо като заточение, за да действа като „експерт по селското стопанство“, да преговаря с правителствата от кавказкия район във връзка с подобряването на износа на зърно за Иран.
И ако вярвате на точно тази версия, за вас имам отлично парче имот до океана. То е край Гренвил, Ню Мексико107.
Тук имаше нещо гнило — а дори не се намирахме в Дания. И тъй като съм от хората, които си задават въпроси, исках да разбера какво беше това нещо. Но нямаше да го правя, като минавам през тълпата. Щях да го правя, както вече знаете, чрез навлизане във враждебна територия, в този конкретен случай офиса на Стив Саркисян, за разузнаване; промъкване; надничане; бързо оглеждане; последвано от скоростно взломно влизане и светкавично изчезване.
Ако изучавате тези книги, ви е известно, че от опит знам — хората като Саркисян са от онези маниаци, дето изразходват стотици хиляди долари за охрана, но си оставят компютрите в офисите включени и незащитени с парола. Касите в офисите им се заключват с най-модерните електронни ключалки, но те пъхат важни документи в куфарчетата си. Преди обаче да предприема какъвто и да е набег във вражеска територия, трябва да се отърва от триото селяндури.
Как ли? Като използвам хитрост; подвеждане; машинация? Не, трябваше ми нещо по-… изтънчено. Трябваше ми свирепо отклоняване на вниманието. Както и малко гореща информация.
Глава 9
Поради което се върнах при Ави и под прикритието на любезно ухажване на Ашли го питах дали има представа къде е офисът на нашия домакин. Ави ме изгледа с един от онези погледи, дето говорят: „ти не говориш сериозно“, но като разбра, че не се шегувам, ми прошепна необходимото. Признавам им на хората като Ави, че си гледат работата сериозно. Изражението върху лицето на Ашли показваше, че и тя иска да участва в тази малка операцийка. Но й отпратих бърз отрицателен поглед. Тази екскурзия трябваше да бъде соло. Ашли остана недоволна от новината, но като професионалист я прие така, както се очакваше.
Време за представление. С информацията в ръка (добре де, в главата ми, но се изразявам образно) нападнах бара и поисках от бармана водна чаша, пълна с джин „Бомбай“ с лед. След това засърбах достатъчно шумно, за да предизвикам неприятни погледи от хората, които Ави наричаше „кой кой е“, и нервни намръщени физиономии от другите от категорията „какво какво е“ около мен. След това поех с рамо напред (като продължавах да сърбам) към забележително дългата шведска маса, около която взех да лъкатуша, поисках (и получих) огромна порция тестени неща, полусуров ростбиф, хайвер от белуга, пушена каспийска есетра и винаги популярната картофена салата на майонезена основа, възлюбвана от всички в този регион.