Взех една от огромните колосани ленени салфетки, подредени в края на масата, развих я, разтърсих я с една ръка и я затъкнах в яката си, за да не покапя нищо по вратовръзката си и да не постъпя като неджентълмен. Набутах водната си чаша джин в купчината идеално подготвени спагети карбонара точно по средата на чинията ми. След това грабнах голямо и много au jus108 парче ростбиф и вкарах повечето от него в устата си, преди кръвта да покапе — оп, покапа по брадичката ми.
Както и да е. Аз продължих да си дъвча, докато, балансирайки тежката чиния донякъде неловко и кимайки и усмихвайки се през цялото време, се върнах към центъра на стаята, точно посред тълпата облечени в черно тузари, хайлайфаджии и политици.
Където и започнах да вечерям. Споменавал ли съм, че не си бях направил труда да се сдобия с прибори? Е, не бях. И така, водейки учтив и същевременно пълен с рискове разговор с всички и всеки по пътя си, започнах да вдишвам всичко на чинията си с пълна пара, като кимах, усмихвах се и смърках храната си, като през цялото време гледах как гостите около мен се разпръсват ужасени.
Защо се разпръсваха ли? Защото не искаха да бъдат опръскани от храната, която вдишвах.
Да, вдишвах. Да, буквално.
Вижте, както онези от вас, които са били с мен от самото начало, знаят, аз прекарах младостта си като видиотен редник от Групите, което е стенографският начин да кажеш Групите за подводни диверсии или ГПД. Там, като член на Втори (след никого) взвод на Евърет Емерсън Барет към ГПД 21, имах за задължение да правя необходимото нашият взвод винаги да се храни заедно. Това невинаги беше възможно на кораба през шестмесечните ни плавания. Вижте, на корабите в движение съществува закостеняла кастова система. (Мамка му, даже и на корабите на котва има закостеняла кастова система.) И тази кастова система поставяше нас, жабоците, на най-ниската степен на хранителната верига. Което означаваше, че ние спяхме, къпехме се, серяхме и ядяхме единствено след всички останали, включително морските пехотинци. А вие знаете какво отношение имат жабоците към морските пехотинци, нали?
Не? Ами жабоците си умират от любов по Заблудените деца на Чичо Сам109. Те обичат да ги правят на пихтия с цвят каки. Обичат да бършат подовете с тях. Схващате.
Та по въпроса с яденето, фактът, че бяхме ПДКЛ110, означаваше, че не можехме да се храним в група, а трябва да се примъкваме един по един на която маса в столовата за редници се отвореше място. На старшина Барет това не му харесваше никак и затова направи доста силен намек, че аз и един моряк от Втори (след никого) взвод, господин Мъгз, трябва редовно да прочистваме една маса в столовата, за да може целият взвод да се храни заедно.
Двамата с господин Мъгз разработихме следния жабарски, но недооценен метод. Вземахме си чиниите, отрупвахме ги с храна — конкретният й състав или съотношение не беше от значение, стига количествата да бяха големи — и сядахме да се храним. Sans прибори. Sans маниери. Sans абсошибанолютно никакво цивилизовано поведение. Например не мина много време, за да се науча да изсмуквам грах през носа си и да мляскам спагети пак оттам. Ако това не отвратеше останалите на масата дотолкова, че да се махнат, ги трогвахме, като се секнехме в кафето на другия и го изпивахме. Желаният резултат се забави само няколко дни. Всъщност на края на първата седмица в морето аз само трябваше да вляза в столовата за редниците и да си взема табла, и веднага две шибани маси просто се освобождаваха — дори и от морските пехотинци.
Мога да ви съобщя, че изкуството на смученето на спагети през свирепия ми нос е като карането на велосипед: научиш ли се веднъж, е лесно да започнеш пак дори след много, много години.
И така, аз вървях през тълпата. Не трябваше много време — десетина минути, — докато моето отклоняване на вниманието започна да дава резултат. Разбира се, преструвах се на невинно агънце. Възприех озадачено изражение, когато категориите „кой кой е“ и „какво какво е“ се топяха пред мен. Накрая притиснах в ъгъла една жена в сапфиреносиня вечерна рокля с голи рамене, покрита с диаманти, от онези от модните списания, дето струват по десет долара парчето. Е, убийте ме, но не разбирам защо тя ме гледаше така странно. Искам да кажа, какво му беше толкова лошото десет сантиметра спагети, от които капеха сурови яйца и сирене, да стърчат от лявата ми ноздра?
109
Игра на думи с абревиатурата MCUS (