Е, щом тая ще ми реагира по този начин, аз пък просто шмръкнах неприятните за нея спагети, сложих пръст на другата ноздра, за да я запуша, и изчистих излишните яйца и сирене чрез издухване (о, извинете, госпожо) върху пищното деколте на роклята.
Посегнах, за да избърша яйцето, но омазаните ми ръце направиха още по-голяма поразия.
Нейното мъжленце, ниско и кръгло човече с лице като един мой познат булдог на име Тифи, пристъпи между жена си и мен със зачервено и обидено сплескано лице и каза нещо. Аз не го разбрах. Мисля, че говореше турски. Е, какво пък, мамка му. И гръцки да говореше, все тая.
Свих рамене, усмихнах се възможно най-широко, натъпках две грахчета в носа си и ги вдишах.
— Страхотна храна имат тук, нали?
Не последва отговор. Е, според наръчника за поведение, когато в разговора настъпи затишие, значи е време да тръгваш.
Видях друга цел в другия край на залата и се прицелих към нея.
— Мадам посланик…
Наблюдавах я, докато се приближавах. Макар да не я смятах за привлекателна, трябва да ви кажа, че разбирам защо имаше слухове от много години, че Марибет Медисън и Предводителят на Свободния свят са правили Животното с Двата Гърба (както е изклюкарил Яго някога)111, когато първата дама е извън града, и госпожа Медисън намери начин да остави съпруга си милиардер в Тексас, за да посети приятеля си Бил Минета във Вашингтон. Тя е висока, добре сложена (дори прилична на статуя) и има присъствие, типично за четиризвездните генерали, шефовете на фирми от класациите на списание „Форчън“ и доайените от Парк авеню. Проблемът беше там, че под изкусно изработения и добре поддържан слой аристократичност и очевидно богатство се виждаше далеч по-плътен слой друго нещо; тъмен, лъжовен, а може би дори жесток характер, който я правеше — поне за мен — зла, отвратителна и противна.
Докато се приближавах, тя ме наблюдаваше с онзи вид изсушаваща пениса насмешка с приповдигнати вежди, от която някои мъже наистина остават импотентни с дни. Но лицето й потъмня от гняв, когато осъзна, че гледа към човек с далеч по-дълготрайна ерекция от тази на Клинтън. Това стана, когато посланичката видя moi в цял ръст: изцапаната салфетка, натъпкана под брадата ми, чашата „Бомбайски сапфир“ с мазните отпечатъци от пръстите ми, забита в спагетите, и многобройните късчета храна, затъкнати в лицевото ми окосмяване. Шибаното й изражение беше дори по-калейдоскопно от това на Стивчо. Докато наблюдаваше всеки мърляв детайл от външния ми вид, лицето й се промени: неудоволствието се видоизмени в антипатия; антипатията се преобрази в отвращение. А отвращението стана проста, студена омраза.
Аз, разбира се, не обърнах внимание на това. Усмихнах се — със зъби, покрити със смачкан хайвер — и избърсах яйцата от носа си.
— Ебати и готиното парти, а?
Това я изкара от равновесие.
— Вие сте пълен срам за страната си — просъска, като бавно и внимателно отстъпи, за да увеличи разстоянието между нас. — И аз ще направя необходимото във Вашингтон да научат за това ваше… представление.
С тези думи се извъртя на пети и се отдалечи, а нейните охранители разделяха тълпата, за да може тя да избяга.
В отговор свих рамене, вдигнах мърлявата си чаша с джин и я пресуших, като оставих доста голямо количество да потече отстрани на устата ми, по брадичката, през брадата и в яката. Обърсах лицето си с ръкав. Тая игра я играех вече половин час и откровено казано, започваше да ми ОМРЪЗВА. А да не споменаваме факта, че почистването на всичката мръсотия от ушитото по поръчка сако щеше да ми струва добрата стара майка и добрия стар баща. Но да вървят по дяволите разходите. Аз получавах и желаните резултати, или по-точно, тълпата тузари нарочно ме пренебрегваше и се обръщаше настрани, ако се приближа.
Искате още доказателства, че моят номер мина? Добре, точно сега, както ви говоря, триото селяндури, които Стив Саркисян беше изпратил да ме наблюдават, спира визуалния контакт с мен. Всъщност бяха изгонени от стаята от госпожица Ивана, която сега ме наблюдаваше с нескрита омраза. Аз й помахах с ръка и й изпратих оцапана с храна целувка. Тя реши да не обърне внимание на усмивката на мърлявото ми лице, изви се върху глезените си, които наподобяваха тези на мис Пиги, и се отдалечи.
Питате за Стив Саркисян? Проправих си път дясно на борд. Той беше потънал в разговор с посланик Медисън. За нейното емоционално състояние съществува тюленски технически термин. Той е „пикае газ“. Тя му четеше шибано конско. И познайте какво: той слушаше. Ето какво правят с нас катеричките, приятели. Катеричките ни бият по главите. А Стив Саркисян беше очевидно бит с катеричка по главата, когато става дума за Медисън, защото просто клатеше глава нагоре-надолу като онези кученца, дето се виждаха по задните стъкла на колите от едното време.