Очите на Ави, Мики и Ашли се разшириха, когато се отправих през претъпканата зала в посока към тях, а тълпата ми правеше път. Може би заради кръвта, яйцата и хайвера по ризата ми; може би заради разкъсания на коленете и изцапан от тревата панталон. Може би заради… е, нямаше значение. Метнах ръка около рамото на Ави, а другата — около това на Ашли и прошепнах доклада за обстановката в сбит вариант.
Майор Еванс беше недипломатично пряма.
— Посрани боже! — каза, с което привлече няколко погледа.
Ави Бен Гал не издаде нищо. Вдигна очи към мен и запита почти беззвучно:
— Ще ми дадеш ли неамериканските документи?
Замислих се върху това. Ето ви най-основното правило за събирането на информация на Свирепия: НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ ОРИГИНАЛЕН ДОКУМЕНТ, ДОРИ НА НАЙ-ДОБРИЯ СИ ПРИЯТЕЛ. Особено ако е единствен екземпляр.
— Какво ще кажеш да ти направя ксерокопие утре?
— Няма проблем — каза израелецът и сви рамене. — Но колкото по-скоро, толкова по-добре.
Той млъкна, а после сложи дланта си на кръста на жена си и я подтикна към вратата.
— Yalla, Мики, да се прибираме. Да тръгваме.
Ави и Мики поведоха. Аз и Ашли ги последвахме. В другия край на стаята стоеше Стив Саркисян с подобната си на кукла от витрина съпруга, окачена на ръката му, и тънеше в дълбок разговор с Али Шерафи. Въпреки това ни забеляза — и държането ми сега, което беше нормално. По лицето му веднага си пролича, че е разбрал, че пак са го прецакали — добре, — а от погледа му стана ясно, че не обича да бъде прецакван. Никак даже.
Предполагам, че съм бил в някое от настроенията си, при които трябва да ме спират, за да не убивам отново, защото, като минах пред него, не можах да се въздържа и да не потупам скромно мърлявото си сако на мястото на вътрешния джоб, където се виждаше леката издутина от документите. След това дискретно посочих тавана с грубия си показалец, за да посоча къде бях си играл преди малко. След това му показах среден пръст, за да знае, че за мен е номер едно.
Лицето му избледня. Изражението му стана абсолютно убийствено. Не може да се опише по друг начин. Повярвайте ми, познавам убийствените гримаси, а очите на Саркисян говореха за убийство. Той пристъпи към нас. Но не можеше да направи нищо, не и в тази тълпа от отбраното общество. Не и без да издаде истинския Стив Саркисян. Задникът, който дружи с танга и хладнокръвни убийци. Прекалено добър професионалист беше, за да го направи. Виждах как опитва да се успокои: да се съвземе, за да може да остане външно спокоен. Доста усилия му трябваха, но накрая се овладя. И все пак погледът му, докато преминавахме през вратата, ми каза, че този епизод не е приключил. Още не. Още дълго време не.
Част втора
Врагът на моя приятел
Глава 11
Това дълго време приключи в 08:40 на следващата сутрин. Чух го — глуха експлозия, която разтърси прозорците на хотелската ми стая, докато използвах осигурения срещу подслушване спътников телефон и засекретяващия факс, за да изпратя на генерал Крокър доклад за дейността си и свръхсекретните документи, които бях взел от куфарчето на Стив Саркисян. Веднага, щом влязох, след като Ашли ме остави, му се обадих във Вашингтон, за да му кажа какво съм открил. За щастие повече се ядоса на моите новини за намирането на големия ХУИ114, отколкото, че предизвиках онова, което посланик Медисън вече беше описала по телефона като увреждащ отношенията дипломатически инцидент, предизвикан от пиян и неконтролируем офицер от Американския военноморски флот, т.е. moi.
Председателят изстена. Да, приятели, наистина изстена. След това въздъхна. Не бях го чувал да прави нито едното, нито другото досега.
— Ти наистина ли взе документите? — запита, сякаш искаше да чуе друг отговор.
Казах му отново, че съм ги взел и че са в мен.
Гласът ми беше последван от продължителен и некомфортен период на мълчание. След това генерал Крокър ми нареди да му изпратя пълен доклад за обстановката. Искаше и мнението ми за отношенията между Али Шерафи, Олег Лапинов и Стивън Саркисян. Искаше пълни подробности — какво съм направил и точно как съм го направил.
— Искам и най-дребното детайлче, по дяволите, и нищо да не пропускаш — е начинът, по който ми го каза.
Когато свършихме разговора, трябваше да навра своя голям ХУИ, документа на руски, ръкописната записка, черновата на фондация „Сирджик“ и моя доклад, във факс-апарата и да ги изпратя директно в осигурения срещу подслушване отдел в неговия кабинет, където той щеше да ги разгледа веднага сутринта.