Стъпките забавиха, а после спряха. Не посмях да погледна, защото поглеждането щеше да означава движение, а движението издава позициите. Но шибаната коса на тила ми щръкна така силно, както всеки път в крайна ситуация. В този миг стъпките започнаха отново. Бавно. Нарочно. Равномерно. Хрус. Хрус. Хрус. И чух звук от стъпване на подметка върху счупено стъкло.
Защото мистър Мърфи беше накарал шибаната лампа да падне от вътрешната страна на оградата.
Стъпките спряха. В съзнанието си го виждах как се навежда, за да види какво е предизвикало този неуместен звук.
Чух поемане на дъх, когато разбра, че нещо не е наред. И в този момент меко „туп“, сякаш някой в съседната стая е ударил с юмрук възглавница, последвано от много приятния и приглушен звук от ТСВП — тяло, свличащо се върху палубата.
Нямаше време за губене. Погледнах към мястото, където беше паднал патрулиращият. Все още стискаше някакво оръжие в безжизнената си ръка. Изправих се на крака, покатерих се по мрежата, метнах якето си върху острите бодли на телта, прехвърлих се отгоре с опитните движения на човек, правил това стотици пъти, и скочих двата и половина или три метра до земята.
Точно върху един остър, остър камък с размерите на топка за тенис. Да, стъпалата ми имат един сантиметър мазолеста кожа. Но острото си е остро и голямото — голямо, а този камък ме улучи точно в предната част на свода на стъпалото, в точката, която китайските майстори по бойните изкуства наричат хсин хсюан. Правилно изпълнен удар там предизвиква мигновен спазъм и загуба на подвижността. И тъй като аз не изпълнявам нищо по неправилния начин, се осрах много добре.
Не минах в новото квадратче. Не взех двестате долара121. Отидох направо в квадратчето с БОЛКАТА. Сринах се като в нокаут. Шибаният спазъм избухна нагоре по крака ми, като тръгна от свода на стъпалото ми през ахилесовото сухожилие и нагоре край коляното, до полусухожилния мускул в основата на задника. Не можех да си изправя шибания крак. Просто лежах, а капачката на коляното докосваше брадичката ми в завършена и пълна, изпратена от Бога агония.
Нод стигна първи до мен. Изправи крака ми и ме натисна, докато ме изпъна на земята. След това се зае да масажира мускулите и сухожилията на крака ми. С разфокусираните си очи видях да пристига Бумеранга. Той зае отбранителна позиция близо до тялото на човека, когото Чука беше свалил. След това над оградата се прехвърли и Пачия крак, последван от Таймекса и Алигатора, който се задържа достатъчно дълго, за да поеме голямата снайперска пушка „MSG90“ на Чука, та да може и моят снайперист да се прехвърли и да скочи на земята без притеснения.
Достатъчно дивотии. Изправих се в седнало положение и опитах да разтрия стъпалото си, за да махна спазъма. Но той не се махаше. Затова станах, стъпих на земята — силно — и направих гримаса, защото шибаното ми стъпало продължаваше да съдържа огромно количество нагорещена до абсолютно бяло болка.
Което, разбира се, се случи точно в мига, в който пушещият цигари задник, дето патрулираше от външната страна на оградата, реши да излезе на бис.
Чухме го, преди да го видим, защото се разкрещя на фарси или друг език. Обърнах се към звука. Кучият син идваше от оврага, който бяхме използвали и ние, вдигнал своя „Калашников“ до рамото си и го размахваше в посока към нас. Но тъй като лампите светеха навън и ние бяхме в тъмното, на около 150 или 160 метра от него, не знаеше какво вижда. Знаеше само, че не трябва да сме там, където сме, и щеше да провери какво става.
Алигатора рязко вдигна своята седемкилограмова полуавтоматична снайперска пушка на рамото си, клекна в своята си полуколеничила стойка като за стрелба с автомат, пъхна цевта през мрежата, впери око в оптическия мерник за нощно виждане с десетократно увеличение, премести предпазителя надолу и изстреля три бързи куршума.
Не, не е снайперист, но е стрелец — и удря онова, в което се цели, дори с непривични инструменти, оразмерени за голямото тяло на Чука. Първият изстрел откърти парчета от скалата до лявото рамо на тангото. Вторият и третият изстрел попаднаха в целта — лошият падна, отхвърлен назад, сякаш са го праснали в мутрата в движение. Сега, след като мишената беше обездвижена, Алигатора отдели време и вдигнал пушката, се прицели добре и вкара четвърти куршум в главата на лошия — пръсна я като шибана диня.
Изпратих му поглед, който говореше, че е свършил чудесна работа. Но нямаше време за други поздравления. Трябваше да местим задници.