Но всичко това беше повърхностна работа в сравнение с Гризача, който беше поел куршум в гърдите и кървеше с онази яркочервена кръв, от която се разбираше, че е прострелян в дробовете. Да, носеше бронежилетка. Но куршумът го беше ударил косо, в подмишницата, отскочил от някоя кост, влязъл в гръдния кош и си пробил път навън през лопатката. Копача и Найджъл го стабилизираха, доколкото това беше възможно. Натъпкали бяха жилавия дребен тюлен с морфин, сложили му бяха интравенозна система и превързали раните и започнали процедурите, с които, надявах се, да го запазят жив. След това бяха импровизирали носилка, за да може Гризача да бъде изнесен. Но върнехме ли се в Баку, Гризача щеше да замине директно за военната болница в Майн на Рейн за сериозна хирургическа намеса и кой знае още какво. Колкото и да ми се искаше да не е така, дните му на стрелец и плячкаджия бяха свършили.
Ние, останалите, също имахме разнообразни одрасквания и изкривени ламарини, но нищо, което може да се сравни с това на Гризача. Въпреки че Ранди Майкълс е неразрушим задник, какъвто трудно ще намерите, беше успял да разтегне коляното си, когато влетял през люка на комуникационната барака. Ставата се беше раздула до размерите на малка диня. О, излизането от вражеската територия щеше да му достави чудесно удоволствие.
Всичко от горното беше откъм минусите в списъка. От страната с плюсовете се намираше фактът, че ние имахме двадесет килограма разузнавателни материали — журнали, дневници, бележки и послания122, дневници на радиопредаванията и честотите. Двама от хората ми — Найджъл и Ранди — четяха фарси. Не перфектно, но достатъчно добре, за да мога да разбера същината на откритото от нас. Но най-важното, до което се докопахме, беше половин дузината листове, които приличаха на нарисувани на ръка карти на улици и сгради, изрисувани с малки хиксчета в черно, червено и оранжево. Да, това бяха схемите, които тангата са използвали за подреждането на оцветените дървени колове.
Открих, че една от целите е била Ави Бен Гал. Когато се вгледах в листа хартия с ръчно нарисуваната карта и нанесените малки червени, черни и оранжеви хиксчета, внезапно схванах схемата.
Ави ми беше казал, че живее на еднопосочна улица — „Абас“ нещо си. И че не може да променя маршрута, докато не завие по проспект „Азадиг“. И ми каза, че на ъгъла на неговата улица и „Азадиг“, отляво, има голяма къща с висока стена. Вгледах се в листа в ръката си.
Мамка му. Нарисували бяха улицата на Ави. Мястото на стената беше подчертано. Една редица черни хиксчета обозначаваше маршрута на Ави. Мястото, в което бомбаджиите трябва да се подготвят, беше отбелязано с оранжево, а точката на взривяване — червено хиксче. Всичко беше нарисувано: разработили бяха позиционирането; определили бяха разполагането на експлозивите; изложили бяха всичко на листа. Когато се разходих из лагера, открих и съответстващи колове — и парчета от обгоряла кола. Значи дори са проиграли всичко с бракувана кола.
О, точно сега се радвах, че не сме взели пленници, защото нямаше да съм сигурен, че ще мога да се овладея. Загледах се в изгорялата кола на това пусто място и заплаках. В този момент гневът ми беше абсолютен и омразата пареща, гореща като бял фосфор. Тези минетчии бяха убили жената на добрия ми приятел и не бих се отнесъл нежно с тях, ако имах възможността.
Застанах на стрелбището, взел в ръка рисуваните на ръка схеми. Без подробна карта на Баку бяха безполезни. Пък и откъде да знам, че всичките цели са в Баку. Като нищо можех да гледам схеми на улици с Ню Йорк или Вашингтон. Лондон. Париж. Женева. Рим. Очевидно трябва да изпратя тези документи на Тони Меркалди, който с помощта на компютрите си да ограничи търсенето. Защото, ако знаех къде са целите, можех да стигна там първи. И тогава щях да изтаковам задниците. Да, точно така. Да таковам такованите таковачи.
03:55. Настроихме часовниците на взривните устройства за 04:20 и тръгнахме с повече от половин час закъснение. Таймекса и Чука носеха носилката с Гризача. Ранди беше си направил патерица от подръчни материали и накуцваше смело по пътя, който си проправяхме по хребета и на изток, надолу по осеяния с камъни овраг към сухото корито на реката и безопасността на водата на осемнадесет километра от нас.
05:00. Реших да наруша радиомълчанието. Бях планирал мисията така, че трябваше да напуснем лагера в 03:30, а после да изтичаме до Каспийско море към 07:00. Но бяхме изминали по-малко от три километра, защото с носилката на Гризача и накуцването на Ранди се придвижвахме с около една четвърт от скоростта, необходима, за да стигнем за срещата.
122
Винаги съм се учудвал на това, че тангата водят такива подробни записки. Ако бях лош, нямаше да искам изобличителни улики около себе си. Но от Че Гевара до Ясер Арафат, от Абу Нидал до Осама бин Ладен те просто не престават. Така работата ми е много по-лесна.