Кардинал Петрони бе резервирал маса, отчасти скрита от централните помещения със стар кожен параван. За всеки случай. Макар държавният секретар да беше сигурен, че едва ли ще го познае някой друг, освен Джорджо Феличи, който вече го очакваше на масата.
— Buonasera, Ваше Високопреосвещенство.
— Без титли, моля — сприхаво отвърна Петрони.
— Mi displace. Прощавай — рече Феличи и в хитрите му зелени очи проблесна разбиране.
Джорджо Феличи бе израсъл в сицилианското градче Корлеоне. Още в ранна възраст се пресели в Палермо, където родът му се включи в търговията с говеда и хероин. Не един представител на конкурентните фамилии Бонтате и Бускета намери ужасяващата си смърт от ръцете на младия Джорджо, докато Феличи постепенно овладяваше града. Той упражняваше умението си с безпощадна ефикасност. Когато бизнесът се разшири, фамилията имаше нужда от сигурно средство за пране на пари и Джорджо влезе в банковия сектор. Нисък, як и мускулест, с гладка черна коса и загоряла кожа, той носеше безупречен скъп кремав костюм. Страшилище в коридорите на La Borsa di Milano, тази вечер неговите връзки в банковия свят не представляваха интерес за Петрони. Джорджо Феличи също беше станал велик магистър на Propaganda Tre или П3, наследницата на П2, злополучно известната тайна масонска ложа от 70-те години на XX век. Подобно на своята предшественица, сред членовете на П3 бяха италиански министри и съдии, шефът на италианската финансова полиция, неколцина топбанкери, индустриалци и медийни ръководители, както и висши военни на активна служба или от резерва и двама шефове на секретната служба. Пипалата на П3 достигаха до най-влиятелните мафиотски фамилии в Италия и Съединените щати, в ЦРУ и ФБР, и което бе по-важно за Петрони, в една от терористичните групировки в израелските Окупирани територии.
— От съобщението ти ми се стори, че въпросът е спешен — премина направо по същество Джорджо. Проблесна крив бял зъб, по-скоро в бърза автоматична мимика, отколкото в усмивка.
Кардиналът изчака младата сервитьорка да поднесе първото им блюдо от миди, идеално задушени в най-фин зехтин с чесън и със съвсем мъничко чили, сервирани върху канапе от вдигащ пара спанак. Порази го лицето на момичето, с безупречна мургава кожа и коса, тъмна като очите му.
— Vi verso il vino, signor?8 — попита тя и му поднесе бутилка Виня Колонело Барало за одобрение.
Той вкуси букета. Силно вино от италианския сорт „Небиоло“, то бе признато в цял свят и се сравняваше с бургундското и бордото. Лоренцо Петрони отдавна беше свикнал с привилегиите на високия пост.
— Si. Bellissimo9 — отвърна държавният секретар. — Надявам се, че не възразяваш да нарушим традицията, Джорджо.
— Scusi?10 — малко озадачено попита сътрапезникът му.
— Червено вино с морска храна.
— A, non importa.11 Излишно ограничение.
— Направени ли са поръчките за Шуайкър и Донели? — тихо попита Петрони.
— Журналистът е под наблюдение. Ако се приближи прекалено много до твоето минало, ще се разправим с него. Проблемът с кардинала е по-сериозен. — Въпреки че още не беше измислил решение за досадния патриарх на Венеция, сицилианецът се усмихна. Харесваше му лепкавата паяжина, която бе изтъкал около себе си държавният секретар. Докато имаха полза от него, а той можеше да им бъде извънредно полезен като папа, Феличи щяха да продължават да решават проблемите му, срещу определена цена, естествено.
— Имаме още един дребен проблем, Джорджо.
Джорджо Феличи отново се усмихна, развеселен от способността на влиятелния кардинал да прехвърля своите проблеми на други хора. „Дребен“ неизбежно означаваше нечий пръснат мозък, но той не каза нищо.
— Една вещ може би е попаднала в лоши ръце и Църквата ще бъде много признателна на онзи, който й я върне.
— Искането ти ми се струва незначително, Лоренцо. За каква вещ става дума?
— Чувал си за свитъците от Мъртво море, non é vero12?
— Naturalmente13, но смятах, че са международна собственост.
— Така е. Католическата църква си сътрудничи с L’École Biblique et archéologique Français, Френската библейска и археологическа школа в Йерусалим, а също с Рокфелеровия музей, където по право се съхраняват за превод тези свитъци.