После се извини и се върна при стъпалата на подиума. Тъмнокосият техник от „Кохатек“ му даде знак, че аудиосистемата работи.
— Дами и господа — започна професор Кауфман, — добре дошли в Светилището на книгата. Във витрините зад мен е Големият свитък на Исая, общо шейсет и шест глави с дължина седем метра.
Намерен в библиотеката на загадъчните есеи в Кумран, безценният документ беше написан повече от пет века преди Христа. Сенаторите внимателно слушаха разказа на Йоси за откриването на свитъците и впоследствие попадането на някои от тях в израелски ръце.
— Много от свитъците са придобити от Израел едва след освобождаването на Рокфелеровия музей от израелските сили по време на Шестдневната война през хиляда деветстотин шейсет и седма година. Всеки, който се интересува, може да получи повече информация от доктор Давид Кауфман. Той лично участва в операцията. — Йоси кимна към сина си с изражение, казващо: „Браво“.
— Свитъкът на Исая съдържа ужасно предупреждение за цивилизацията — продължи професорът. — То навярно е обобщено най-добре в думите на пророка, който казва: „Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена“. Исая, Даниил, Енох, Откровения и по-късните пророчества на Нострадамус и Едгар Кейс47 сочат към разрастване на войните, разширяваща се пропаст между богати и бедни, промяна в климата и проблеми с водата, поразително увеличаване броя и силата на земетресенията. Собствените ми проучвания върху шифрите в свитъците от Мъртво море дават указания за края на цивилизацията, ключ към който е така нареченият свитък Омега.
— Мислех го за мит! — възкликна републиканският сенатор от Алабама.
— И не само вие смятате така — усмихна се Йоси, — но в Свитъка на войната, Възпитателния наръчник, Храмовия свитък, Исая и още някои има безспорни доказателства за неговото съществуване, а в него — ключ към нашето. Станали сме безчувствени към пророчествата на древните, но аз се надявам, господин сенаторе, че ще открием предупреждението в свитъка Омега, преди да е станало твърде късно. Моля, последвайте ме и ще разгледаме тези пророчества отблизо.
— Наистина ли си участвал в превземането на Рокфелеровия музей? — прошепна Алегра, осъзнала, че не са й известни много неща за Давид. Интересът й бе разпален и й се искаше да научи още, още много за него.
— Ще ми се професорът да не беше говорил такива неща. Цяла вечер ще киснем тук.
Рим
Кардинал Петрони вдигна интеркома.
— Петрони!
Монсиньор Томас беше свикнал със сприхавостта и пълната липса на телефонни обноски на своя кардинал. Това си вървеше с произхода. Нито пък оспорваше честотата на телефонните обаждания от студиата на Си Си Ен в Ню Йорк. Някои неща в ритуалите и навиците на Петрони просто не подлежаха на обсъждане.
— Даниъл Къркпатрик от Си Си Ен е на четвърта линия, Ваше Високопреосвещенство.
Държавният секретар нетърпеливо прекъсна интеркома.
— Даниъл, радвам се да те чуя. Как са нещата в Ню Йорк?
— Много добре, Лоренцо, а при теб?
— Не се оплаквам. С какво мога да ти бъда полезен?
— Тоя път е по-скоро обратното. Просто исках да ти съобщя, че идващата седмица ще излъчим предаване за свитъците от Мъртво море. Репортерът е един от нашите кореспонденти и аз се опитах да отменя предаването, обаче „Международен кореспондент“ не е в моя ресор и те държаха на своето.
— Шуайкър ли?
— Позна. Ако зависеше от мен, щях да се отърва от него, но не е толкова лесно да повлияеш на едрите риби. Аз нямам твоята власт, макар че ми се ще да я имах! Всичко тук щеше да е съвсем различно.
— И това ще стане, Даниъл, и това ще стане. Дотогава, известно ли ни е съдържанието на предаването?
— Пратих ти имейл. По същество, пак старата песен за спора за датировката. Нищо ново и се чудя защо изобщо си правят труда, макар да изглежда, че от израелска страна се оказва силен натиск. Някой си професор Кауфман, чувал ли си го?
— Познавам го. Евреин — няма нужда от повече приказки. Ще предупредя нашия човек в Йерусалим. Бъди здрав.
Дълго след като затвори телефона, кардинал Петрони зяпа светлините на Рим през прозореца. Опознай врага си. Дали Кауфман или доктор Басети имаха нещо общо с възобновения натиск за датировката на свитъците, питаше се той. На другия ден щеше да се обади на Лоунърган.
Йерусалим
— Да го духаш — измърмори Дерек Лоунърган и с една ръка се пресегна за червения телефон, а с другата продължи да подпира главата си, която се пръскаше от болка. — Добро утро, Ваше Високопреосвещенство.