— Съгласна съм с теб. И радиовъглеродното датиране може да реши този проблем. — Алегра реши, че е време да разкрие картите си. — Повторението на блаженствата е достатъчно, за да обясни изключителните усилия на Ватикана да разграничат Христос от Кумран, обаче има още една причина. Когато днес ти казах, че след време ще узнаеш всичко, нямах предвид себе си.
Давид се ухили.
— Помислих си, че за пръв път съм извадил късмет.
Алегра продължи и лицето му стана сериозно.
— Колкото и пагубна за догмите да е връзката на Христос с есеите, във Ватикана най-много се боят от свитъка Омега. Това, което ще ти кажа, ще изложи на опасност живота на един човек, затова трябва да си остане между нас.
Той кимна.
— Помниш ли Джовани Донели?
— Запознах се с него на вечеря у Патрик О’Хара. Още ли е във Ватикана?
— Сега е патриарх на Венеция. Неговият живот е в опасност.
Давид смаяно поклати глава, когато Алегра му разказа за службата на Джовани при папа Йоан Павел II и неговите подозрения към Петрони.
— Хич не си поплюват тези момчета в алено. Няма повече да го споменавам, но когато си готова, помисли си дали да не разкажеш на Йоси. Той ще осигури пълна закрила на Джовани.
Алегра кимна в знак на съгласие.
— Сигурна съм в това. Освен това, сигурна съм, той вече е наясно, че Лоунърган и Ватиканът ще отрекат всяко предизвикателство към уникалността на Христос или към датировката на свитъците в Рокфелеровия музей. Свитъкът Омега не е мит и неговото съществуване ще се посрещне с невъобразима ярост, ще го представят като пълна измама. Ако успеем да го открием, може би ще е по-добре да привлечем някого от Ватикана, преди да дадем каквито и да е изявления.
Давид се засмя.
— Това е малко радикално. Изобщо съществува ли такова създание? Освен Патрик О’Хара?
— Патрик би го направил, само че те ще го разпънат на кръст. Той няма научна репутация, въпреки че е правил на пух и прах мнозина корифеи от техния Григориански университет. Има един човек, който е по-подходящ.
— И къде го крият? Предполагам, че не е жена!
— Не, старците в алено се страхуват от жени, които са завършили университет — усмихна се Алегра. — Колкото и да е абсурдно, имам предвид самия Джовани.
— Какво те кара да смяташ, че патриархът на Венеция ще участва в каквото и да е изявление, особено ако животът му е изложен на опасност?
— Това е дълга история, но той е изключително широко скроен човек и в известен смисъл това ще му осигури някаква закрила. Ако пожелаят да се отърват от него, във Ватикана ще трябва хубаво да си помислят, за да не рискуват неизбежното следствие да се добере до истината за свитъка Омега. Джовани притежава огромен интелект, въпреки че го крие добре. Ако беше по-невнимателен, щеше да се препъне.
— Щом смяташ, че той ще го стори, струва си да опитаме, защото ако открием свитъка Омега, онези копелета във Ватикана ще платят всякаква цена, за да се докопат до него, преди някой теолог да успее да го анализира, и после свитъкът просто ще потъне в дълбините на Тайния архив — отвърна Давид. — Предполагам, че можем да отложим съобщението за този списък, и това ще забави Лоунърган и Ватикана поне докато се подготвим, макар че ми се ще да узная какво толкова има в хранилището на Рокфелеровия музей, та Лоунърган е толкова нервен.
— Съмнявам се, че има надежда да научим — въздъхна Алегра.
— Не знам… — Мислите на Давид се зареяха нанякъде и лицето му придоби заговорническо изражение. Той внимателно уви свитъка и го заключи в сейфа, после се отправиха към дома му за обещаната вечеря. И двамата се бяха умълчали, болезнено съзнавайки разтърсващите последици от откритието си.
Апартаментът на Давид се намираше на булевард „Леви Ешкол“50, недалеч от Стария град, на последния етаж в стара каменна сграда, откъдето се разкриваше шеметен изглед към светлините на голям Йерусалим и крепостта на цар Давид.
— Впечатлена съм, Давид. Страхотен готвач си! — възкликна Алегра, когато домакинът с драматичен жест поднесе ястието на масата.
50
Леви Ешкол (1895–1969) — израелски политик, премиер по време на Шестдневната война (1967). — Б.пр.