— Песахски чунт с пълнен патладжан.
— Песахски чунт ли?
— Много крехко, надявам се, месо, готвено бавно с картофи и яйца. Шалом! — И той вдигна чашата си с вино.
След вечеря двамата излязоха на балкона с по чашка кафе. Златисти багри обливаха града и мастилената чернота на нощта придаваше неземен вид на гледката. Те спокойно се облегнаха на перилата, като си разменяха шеги за напредъка на проучванията си и измисляха начини да ядосват Лоунърган, басирайки се на една вечеря кой пръв ще го накара да избухне.
Давид се поклони ниско над ръката на Алегра, театрално скрепявайки баса с целувка по обърнатата й нагоре длан. Тя го погали по бузата и нежно повдигна лицето му нагоре, за да срещне погледа й. Устните му докоснаха нейните и младата жена отвърна с тихо охване. Страхът и опасенията й от връзката с мъж се изпариха във вечерния въздух, когато Давид я прегърна. Алегра затвори очи и се наслади на мига. Устните му се притиснаха към нейните и тя изгуби всякаква представа за място. Сякаш си принадлежаха един на друг и той знаеше как да й замае главата. Ръцете му се плъзнаха надолу от кръста й и притиснаха тялото й към неговото. Алегра го зацелува, настойчиво, страстно. Той усещаше сърцето си така, все едно биеше в гърлото му, и изгуби дар слово. Като продължаваше да я притиска към себе си, Давид я поведе към спалнята — уханието на косата й още повече разгаряше желанието му.
— Отдавна не съм го правила, Давид — прошепна Алегра.
Тялото й се изви към неговото, двамата се стопиха един в друг и бавно се свлякоха на пода.
Когато съобщението се появи на компютърния екран, Алегра се усмихна. Имейл от Джовани.
„Buongiorno.
Ho una sorpresa51. Пристигам в Йерусалим.
Идната седмица ще бъда няколко дни в града. Има една конференция за междурелигиозния диалог, на която формално, макар и със закъснение, ще предам юздите на своя наследник и ще представя окончателен доклад за реакцията на Католическата църква към исляма и юдаизма. Ти несъмнено помниш ватиканската политика. Нищо не се е променило и Венеция е прекрасна глътка чист въздух. Получих имейл от стария си приятел Патрик О’Хара, който само те хвали. Пише, че се справяш блестящо — не съм и очаквал друго. Вечеря?“
След толкова много време най-после щяха да се срещнат лице в лице. Бяха разменили много имейли, ала често се бяха разминавали с няколко седмици в различни държави по света. Сякаш вселената все ги държеше разделени. Алегра припряно написа:
„Идеята за вечеря е страхотна. Искаш ли да те посрещна на летището?“
Отговорът на Джовани се получи моментално:
„Мерси, но Патрик вече се ангажира с това (сигурно ще ме чака с бутилка ирландско уиски). Ако си свободна в сряда вечер, ще те оставя да избереш ресторанта.“
— Какво става? — попита влезлият в стаята Давид.
Той се наведе и я целуна по рамото.
— Джовани пристига в Йерусалим — обърна глава към него Алегра.
— Чудесна новина. Кога?
— Патрик ще го посрещне на летището другата седмица и аз организирам вечеря в сряда вечер. Ще дойдеш ли с нас?
— На вечеря не. Не сте се виждали от години и ви трябва време да наваксате, обаче мога да ви хвърля в ресторанта с Онслоу и после да дойда за по чашка. Ще ми бъде приятно да се срещна пак с него.
— Не съм сигурна, че ще му допадне пътуването с Онслоу, но пък той е италианец, а аз винаги съм подозирала, че си се учил да караш кола при нас.
В Нумеро Венти все още имаше свободни маси, когато Ели съпроводи Джовани и Алегра до масата им до прозореца. След малко един добре облечен арабин любезно се усмихна на келнера и му даде знак, че иска маса зад тях.
— Давид е очарователен човек — с едва доловими тъжни нотки в гласа рече Джовани.
— И също като теб има много таланти — отвърна Алегра. — Още не е решил, но оная вечер ми каза, че обмисля дали да се кандидатира на изборите от партията на Йоси.
— Ако дори съвсем малко прилича на баща си, ще постигне огромен успех. Йоси сигурно е един от малкото израелски политици, които виждат, че сегашната политика не може да успее.
Алегра кимна.
— Твоят приятел Ахмед Сартави има подобни възгледи и изглежда, че обикновените палестинци започват да приемат неговия начин на мислене. Той смята, че ако успее да създаде палестинска държава, воюващите групировки също ще се присъединят.