Петрони закрачи напред-назад из кабинета си. Знаеше, че целта на живота му може да се провали поради различни причини и до този момент вярваше, че напълно ги контролира. Поне жената не бе открила истинския свитък Омега, но трябваше да я държи под постоянно наблюдение. Що се отнасяше до обвиненията в изнасилване, той беше убеден, че може да ги отхвърли просто като отрече. Дори може би щеше да успее да ги използва в своя полза, привличайки съчувствие заради тази страхлива и напълно безпочвена атака срещу един почтен представител на Църквата. Ако се наложеше, с пари щеше да осигури свидетели, помисли си кардиналът, и започна да разработва темата — как Басети напуснала своя орден, за да се отдаде на разгулен живот и секс, искайки да вреди на хората, които са запазили непорочността си.
Донели бе друг въпрос. Знаеше, че ако успее да започне разследване на Ватиканската банка, венецианският патриарх ще го довърши. Това означаваше да поеме изключително голям риск, каза си Петрони, но също толкова голям бе залогът за ключовете на свети Петър и докато обмисляше изхода от това положение, адреналинът нахлу във вените му. Към Донели щеше да се наложи да приложи „италианско решение“. Жуженето на интеркома внезапно прекъсна мислите му.
— Петрони.
— Даниъл Къркпатрик от Си Си Ен е на втора линия, Ваше Високопреосвещенство.
— Лоренцо, come stai?
— Bene, grazie, e tu? — спокойно отвърна Петрони, автоматично преминавайки на дипломатичен режим.
— Благодаря, Лоренцо.
— Какво има?
— Пак Шуайкър. Проучва миналото на монсиньор Лоунърган, твоя представител в Йерусалим.
Петрони присви очи.
— Какво го интересува?
— Моите източници тук са сигурни, Лоренцо. Явно смята, че Лоунърган се е представял под друго име в някаква енория в Айдахо.
— Много ми е трудно да го повярвам, Даниъл, но ще направя нужните справки и ще ти се обадя.
— Ще съм ти много задължен, Лоренцо. Такива обвинения може да са много вредни за Църквата.
Настроението на Петрони се развали — поредният фактор от миналото му заплашваше да дестабилизира борбата му за ключовете на св. Петър още преди да се опита да манипулира конклава и изборите. Първо разследването на Ватиканската банка, а сега и това. Сякаш всички космически ветрове се обединяваха срещу него и мислите му запрепускаха, докато търсеше начин отново да овладее положението. Той отключи горното чекмедже на бюрото си, извади трийсет и осем калибровата берета „Чийта“, която държеше в кожена кутия, и се прицели в отсрещната стена на просторния си кабинет. Подобно на разследването на Ватиканската банка, ровичкането в миналото на Лоунърган, което щеше да разкрие участието на самия Петрони, можеше да провали кандидатурата му за папския престол, а той не можеше да го допусне. Навярно все още нямаше необходимост да убие журналиста, обаче ако онзи прекалено се приближеше до истината като Донели, щеше да се наложи. Като имаше предвид какво е заложено, държавният секретар реши на другата сутрин да поговори с Феличи. Избраното място за среща го накара да се усмихне. Сицилианецът можеше да дойде във Ватикана, само че не в неговия кабинет.
Църквата трябваше да се върне към дните преди Втория ватикански събор, когато нейната власт не беше оспорвана. Не биваше да допусне да успее нито Донели, нито Шуайкър, каквото и да му струваше това. В крайна сметка имаше само едно решение, което бе гарантирано.
Петрони влезе в базиликата „Сан Пиетро“ отдолу, през лабиринта от подземни проходи, които водеха към катакомбите под най-прочутата черква в целия християнски свят, незабелязан от тълпите туристи. Появявайки се иззад редицата изповедални, кардиналът се запъти към крайната, която беше запазил за себе си, и се вмъкна през задната врата. Той дръпна завесата, включи надписа „Occupato“52 и зачака.
Туристите навън прииждаха и си отиваха през Пиаца Сан Пиетро и през грамадните бронзови врати на базиликата, украсени през 1439 г. от Филарете с библейски релефи. Джорджо Феличи си погледна часовника, признателен за анонимността, която му осигуряваше навалицата. Кой знае защо изпитваше необичайна нервност. Разбираше необходимостта да се срещнат извън кабинета на Петрони и се възхищаваше на безпощадната дързост на държавния секретар. Даже някак си да се разчуеше за срещата, което беше крайно малко вероятно, тя можеше да се обясни с молба за изповед. Сигурно това бе причината за нервността му. Феличи не се беше приближавал до черква от малък, камо ли да влезе в „Св. Петър“. Той се вля в опашката пред детекторите за метал. Понякога обискираха отделни посетители. Днес нямаше оръжия.