— Числото, от което най-много се страхуват във Ватикана, е сто петдесет и три, което е шифровано в свитъка Омега. Въпреки че… — Давид погледна Джовани, — сигурно е по-правилно да се каже, че от това число са се страхували във Ватикана досега.
— Значи сте го открили — усмихна се на Алегра папата. И двамата помнеха заданието на Росели и един малък плаж край Маратея.
— Свитъкът Омега съдържа странен израз, който се повтаря в Откровението — каза Давид. — Откъсът се превежда по следния начин: „Тогава видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж“.
Джовани кимна в отговор.
— Новия Йерусалим. Иначе известен като Христовата невеста, символ на новото небе и новата земя.
— Гематрията за този израз възлиза на хиляда двеста двайсет и четири — отвърна израелецът. — Гематрията за Исус е осем. Когато разделим хиляда двеста двайсет и четири на осем, получаваме сто петдесет и три. С други думи, този странен израз, включващ „Христос“ и „Христова невеста“ се представя с числата осем и сто петдесет и три. Когато анализираме гематрията за η Mαγδαληνη, „Магдалина“, установяваме, че сборът на буквите е сто петдесет и три.
Том тихо подсвирна с уста.
— Значи Мария Магдалина наистина е била невеста на Христос.
— Да — потвърди Давид. — Указанието е майсторски вмъкнато в Библията и Откровението.
— И също толкова майсторски е вмъкнато в евангелието на Йоан — спокойно добави Джовани. — Когато учениците нямат късмет с риболова в Тивериадско море, Христос им казва къде да хвърлят мрежата си и Йоан съобщава, че когато изтеглили мрежата, вътре имало точно сто петдесет и три риби, иначе доста странно сведение.
— Рибата символизира жътвата на хора, което в по-широк смисъл също е Христова невеста — отбеляза Алегра, спомнила си дяволитото чувство за хумор на професор Росели и неговата забележка, че 153 е числото, от което най-много се боят във Ватикана, и че „Това може да е свързано с риби и градове, падащи от небето“. — Въпреки че това ще е доста трудно за Църквата — добави тя, като се питаше как ще се справи със свитъка Омега старият й приятел, не като Джовани, а като папа Йоан XXIV.
Той й се усмихна и сякаш прочел мислите й, поде дискусията.
— Спомням си за думите на Йоан Двайсет и трети, когато свикал Втория ватикански събор. Той оприличил своето aggiornamento, обновлението на Църквата, на отварянето на прозорец на „Свети Петър“. Свитъкът Омега е като огромен сноп слънчеви лъчи, проникващ през купола и осветяващ по-тъмните кътчета на базиликата. Той възражда красотата на вярата, като я уравновесява с женското начало — прибави Джовани и лицето му се оживи от ширналите се пред тях възможности. — Не съм изненадан да чуя, че трите послания в свитъка Омега са взаимосвързани. Живеем във важно време и подозирам, че свитъкът Омега ни казва да променим посоката.
— За доста хора потвърждението за брака на Христос и Мария Магдалина няма да е свършекът на света — проницателно отбеляза Патрик. — Множество уважавани учени вече са стигнали до това заключение, но за стотиците милиони християни то ще постави под въпрос всичко, в което са ги учили да вярват, и мнозина от тях просто няма да го приемат.
— Ще се наложи да ги привлечем по-внимателно — многозначително погледна Джовани към Том, — като се съсредоточим върху смисъла на всичко това. Новият Йерусалим — Христос и Мария Магдалина — символизира равновесието на мъжкото и женското начало в християнството. Когато се замислим, това се отразява и в други религии като ин и ян в таоизма и Шекина, женския аспект на бог в юдаизма.
Том и Винченцо изглеждаха малко смутени, затова Алегра поде обясненията на Джовани.
— Това означава, че женското начало е изключително важна част от духовността и религията и има равностоен принос за свещения съюз, който е истинското рождено право на човечеството. Равновесието между мъжкия и женския принцип в религиозното учение поражда хармония, възстановява естествения баланс на Земята и удовлетворява божествения копнеж у всички нас към пълен съюз, за да станем едно цяло.