— Мнозина, особено от Църквата, неистово се противопоставиха на възгледите на Крик, тъй като те пряко противоречат на историята за сътворението в Библията. През деветдесетте години на двайсети век Майкъл Дроснин публикува „Библейският шифър“, където се очертават проучванията на израелския математик Елияху Рипс. Рипс открива скрити шифри в Тората, които Йоси Кауфман регистрира и в свитъците от Мъртво море. В един документ отпреди три хиляди години Рипс разчита думите „ДНК спирала“ и „ДНК е донесена с кораб“. Дроснин стига до заключението, че корабът предстои да бъде открит, но че е някъде близо до Мъртво море.
— Йоси не беше толкова сигурен — обади се Давид. — На първо място, той смяташе, че корабите са били повече.
— Даже само един да е стигнал до древните морета на Земята, това обяснява свързването на ДНК с аминокиселините в първичната супа, която образувала земните океани преди четири милиарда години — каза Джовани, като си мислеше за своята проповед в „Сан Марко“.
— Точно така — съгласи се Алегра, — и както ще ви преведе Давид, свитъкът Омега съвсем ясно го показва.
Давид отиде при втората част от свитъка Омега и започна да чете от елинистическия гръцки текст.
— „И те дойдоха като звезди от небето и бяха погребани в безкрайните пясъци на пустинята, стоманени колесници, носещи семената на живота.“
— Значи есеите са открили кораба, така ли? — попита професор Мартинес.
Израелецът утвърдително кимна.
— Свитъкът Омега разказва за откритието и както предполага преводът, той потвърждава, че корабите са били повече. Освен ДНК, всеки носел диаграма на структурата на киселината и карта на нейното местоназначение, което обяснява есейските модели, включително десетата планета, открита съвсем наскоро от нас. Това също може да означава, че нашата галактика не е единствената, към която са се отправили.
— Послание, което ще пренебрегнем на свой риск — отбеляза Джовани. — Според мен е много възможно друга цивилизация да се опитва да ни каже, че животът на тази планета е в наши ръце, но ако продължаваме сегашния си курс и я унищожим, тази грешка няма да бъде от голямо значение в мащабите на космоса. Други цивилизации, по-мъдри от нас, ще продължат нататък и ще заемат нашето място.
— Все още има време да се вслушаме в тези предупреждения и да поправим причинената вреда — подчерта Алегра. — Подозирам, че съществува връзка между ДНК елемента на свитъка Омега и равновесието на женското начало. В човешката ДНК има приблизително три милиарда основни двойки, организирани в двайсет и три двойки хромозоми. Всички имаме по двайсет и две, но решаващата двайсет и трета двойка винаги е различна, две хикс хромозоми за жените и хикс и игрек за мъжете. Това деликатно равновесие още отначало съзнателно е било вписано в плана на космоса и разкриването на произхода на ДНК в свитъка Омега съдържа важно послание — всяка промяна на това равновесие в крайна сметка ще доведе до нашата гибел.
— Това ще се стори на много хора малко шантаво — посочи Том. Скептицизмът му беше втора природа.
— И много хора са затворили ума си за всичко, което излиза извън техния опит, Том — твърдо заяви Алегра. — Крик отбелязва, че вселената е огромна и надхвърля въображението на мнозина от нас. Само в нашата галактика има около сто милиарда звезди. Милиарди слънца като нашето дават енергия на планетите, които обикалят около тях. Само в нашата галактика — повтори тя. — А има още най-малко десет милиарда галактики, което прави трилиони планети. Сериозно ли предполагаш, че единствено на нашата планета сред всички тях има живот или че ние сме най-високоразвитите? — разпалено попита младата жена, после продължи по-спокойно. — Преди по-малко от четиристотин години един от най-блестящите учени, живял тогава в нашия свят, се осмелил да предположи, че Земята не е, както твърдяла Църквата, в центъра на Божията вселена, а че се върти около Слънцето. Това толкова разярило Ватикана, че папа Урбан Осми наредил да хвърлят учения в затвора. — Алегра се усмихваше, ала от очите й струеше предизвикателство, ако Том дръзнеше да го приеме.
Джовани широко се усмихна.
— Галилео Галилей, хиляда шестстотин трийсет и трета. Със съжаление трябва да кажа, че на Църквата й трябваха повече от триста и петдесет години, за да се извини на Галилей. На двайсет и осми декември хиляда деветстотин деветдесет и първа ние най-после издадохме комюнике, в което признахме, че той е бил прав, въпреки че и двамата имате основание — дипломатично прибави папата. — Много хора ще затворят ума си за това и най-вече в Църквата. Когато затваряме ума си, ние затваряме много пътища за учене.