— Смяташ ли, че Ватиканът крие нещо?
— Очевидно е. Ватиканът лъже за това още отначало, Уолтър, и измислиците са направо детински. Папа Йоан Павел Първи не е бил открит от своя личен секретар, както се твърдеше в първоначалното изявление на Ватикана за пресата. Сега вече ни е известно, че тялото е било намерено от сестра Винченца от папската прислуга, която е била отстранена, и Ватиканът отказва да съобщи къде се намира тя.
— Стои и въпросът за документите, които папата е четял точно преди да умре?
— Отначало Ватиканът заяви, че е четял книгата „В подражание на Христа“, но това твърдение отпадна, след като не успяха да я открият в папските покои, а се оказа, че е в стария му дом във Венеция. Сега Ватиканът настоява, че папата е преглеждал списък с нови назначения, но се предполага, че и това не е вярно и че е четял доклад за легендарния свитък Омега.
— Ще има ли аутопсия, как смяташ, Том?
— Оказва се огромен натиск за това, Уолтър, но Ватиканът се съпротивлява с аргумента, че каноничното право го забранява. Само че в каноничното право изобщо не се споменава за аутопсии, както установиха неколцина теолози. Италианските закони не позволяват инжектиране на балсамиращи течности до едно денонощие след смъртта без изричното разрешение на съдия, но въпреки това тялото на папа Йоан Павел е било инжектирано незабавно. Има много сериозни предположения, че светият отец е бил убит, навярно с дигиталин21, смесен с обичайното му лекарство за ниско кръвно налягане.
— Знае ли се дали е бил в добро здравословно състояние?
— Доктор Джузепе да Рос го е прегледал само няколко дни преди смъртта му. Думите на доктор Да Рос бяха, цитирам: „Non sta bene ma benone“ — „Не е добре, а много добре“. Неговият личен лекар във Венеция твърди, че Албино Лучани е бил отличен алпинист, без абсолютно никакви сърдечни проблеми.
— Благодаря ти за включването, Том. Това беше Том Шуайкър на живо от Ватикана, за подозренията за убийството на папа Йоан Павел Първи. Ватиканът съвсем наскоро съобщи, че конклавът за избор на неговия наследник ще се проведе на четиринайсети октомври, най-ранната възможна дата. А сега преминаваме към новините от Белия дом. Днес президентът Картър изрази увереност за мир в Близкия изток, след като миналата седмица подписа Кемпдейвидското споразумение между египетския президент Ануар Садат и премиер-министъра на Израел…
Същата нощ Том Шуайкър се мяташе в съня си, измъчван от репортажите от Ватикана. Кошмарите го преследваха още от детството му, прекарано в една бедна ферма за картофи в Айдахо, кошмари, които постоянно подтикваха стремежа му да намери покой и го връщаха към 1960-та, неговата дванайсета година. Баща му бе починал шест години по-рано. През онази година в малката им енория в долината на Снейк Ривър беше пристигнал нов свещеник, отец Рори Кортни.
Голямата кола спря пред къщата и пръсна кокошките във всички посоки. На старата дървена врата се почука.
— Аз ще отворя — извика на майка си Том и се затича по дъсчените стъпала, като прескачаше по две наведнъж.
— Отче! Моля, заповядайте — каза момчето, свикнало да вижда техния свещеник на прага.
Рори Кортни бе едър, около двайсет и пет годишен мъж, ала възрижата му коса започваше да оредява и му личеше, че надебелява. Дълбок белег пресичаше почти цялата му лява скула, резултат от пиянско сбиване като млад минен геолог.
— Благодаря, Том. Майка ти вкъщи ли си е?
— Кой е, Том? — извика майка му от кухнята.
— Отец Кортни, мамо.
Тя се втурна в дневната, като бършеше брашно от ръцете си и развързваше престилката си.
— О, извинявайте за бъркотията, отче. Седнете, моля. — Елънър Шуайкър припряно вдигна ръкоделието си от стария диван, малко смутена, че свещеникът я заварва в друго облекло, освен единствената й хубава рокля, която пазеше за неделя.
— За нищо, Елънър, за нищо. Няма да се бавя. Просто обикалям, наглеждам паството си. — Рори Кортни се държеше достъпно и Том с нетърпение очакваше посещенията му. Свещеникът винаги успяваше да намери време за малко футбол на ливадата отзад. Това донякъде облекчаваше болката от липсата на бащата, която момчето изпитваше от дълго време.
— Ще пиете ли кафе, отче?
— Може би следващия път, Елънър. Чудех се дали Том ще бъде свободен идната неделя следобед. Можем да слезем до реката — намерих едно страхотно местенце, където ще можем да промиваме пясъка за злато.